Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
Габриел погледна надолу, сякаш четеше думите, издълбани върху масата.
— В такъв случай защо Айхман и Радек заслужават съдебен процес — попита той най-накрая, — а палестинците от „Черният септември“ само отмъщение?
— От теб щеше да излезе чудесен учен по въпросите на Талмуда, Габриел.
— А ти избягваш отговора.
— Очевидно нашето решение да вземем на прицел терористите от „Черният септември“ до известна степен бе чисто отмъщение, но операцията бе нещо повече от това. Те представляваха постоянна заплаха. Ако не бяхме ги избили ние, те щяха да убият нас. Това беше война.
— Защо не ги арестувахме и изправихме пред съда?
— За да могат да водят своята пропаганда от банките на израелския съд? — Шамрон бавно поклати глава. — Те вече го бяха правили. — Вдигна ръка и посочи към кулата, издигаща се над Олимпийския парк. — Точно тук, в този град, пред камерите на целия свят. Не беше наша работа да им осигуряваме още една възможност да оправдават избиването на невинни.
Шамрон отпусна ръка и се наведе през масата. Именно тогава сподели с Габриел желанието на министър-председателя. Дъхът му излизаше като ледена пара, докато говореше.
— Не искам да убивам стареца — каза Габриел.
— Той не е старец. Носи дрехи на стар човек и се крие зад лицето на старец, но все още е Ерих Радек — чудовището, което е убило дузина мъже в Аушвиц, защото те не са могли да разпознаят пиесата на Брамс. Чудовището, което е застреляло две момичета край пътя в Полша, защото не са пожелали да отрекат зверствата в Биркенау. Чудовището, което е отворило гробовете на милиони хора и е подложило телата им на последно унижение. Старческата немощ не оправдава такива грехове.
Габриел вдигна очи и срещна настойчивия поглед на Шамрон.
— Знам, че е чудовище. Само че не желая да го убивам. Искам светът да узнае какво е извършил този мъж.
— Тогава се подготви да водиш битка с него. — Ари погледна ръчния си часовник. — Ще доведа някой да ти помогне да се приготвиш. Всъщност той трябва скоро да пристигне.
— Защо ми го съобщаваш чак сега? Мислех, че аз съм този, който взема всички решения, свързани с операцията.
— Така е — отговори Шамрон. — Но понякога се налага да ти показвам пътя. Ето затова са старите хора.
Нито Габриел, нито Шамрон вярваха в предвестници или в поличби. В противен случай начинът, по който Моше Ривлин бе доведен от „Яд Вашем“ в тайната квартира в Мюнхен, щеше да хвърли сянка на съмнение в способността на екипа да се справи с предстоящата задача.
Шамрон искаше да се подходи кротко към Ривлин. За съжаление, от булевард „Цар Саул“ бяха поверили работата на двама новобранци от Академията, и двамата с вид на сефаради67. Те решили да установят контакт с Ривлин, докато се прибирал от „Яд Вашем“ към жилището си близо до пазара Йехуда. Ривлин, който бе израсъл в бруклинския квартал Бенсънхърст и все още бе нащрек, когато вървеше по улиците, бързо забелязал, че го следят двама мъже с кола. Той предположил, че са терористи камикадзе от „Хамас“ или двойка улични бандити. Когато колата се изравнила с него и единият пътник помолил да поговорят, Ривлин се втурнал да бяга на зигзаг. За всеобща изненада, тантурестият архивар се оказал неуловима плячка и избягал от своите преследвачи за няколко минути, преди най-накрая да бъде притиснат до стената на улица „Бен Йехуда“ от двамата агенти на Службата.
Той пристигна в тайната квартира в Лехел късно същата вечер, като носеше два куфара, пълни с издирени материали, и готов да се кара относно начина, по който е бил задържан.
— Как очаквате да отвлечете човек като Ерих Радек, ако не можете да хванете един дебел архивар? Хайде — каза той, като дръпна Габриел да се уединят в задната спалня, — имаме да проучим много материали, но разполагаме с малко време.
На седмия ден Ейдриън Картър дойде в Мюнхен. Беше сряда и той пристигна в тайната квартира надвечер, когато здрачът преминаваше в мрак. В джоба на палтото му, марка „Бърбъри“, все още бе паспортът с името Брад Кантуел. Габриел и Шамрон тъкмо се връщаха от разходка в Английските градини и бяха опаковани с шапки и шалчета. Габриел беше разпратил останалите членове от екипа на окончателните им позиции, така че в квартирата нямаше друг персонал на Службата. Беше останал само Ривлин. Той посрещна заместник-директора на ЦРУ бос и с измъкната от панталона риза, представяйки се като Яков. Архиварят бе успял да се приспособи добре към дисциплината, наложена за операцията.
67
Евреи от Испания и Португалия. — Б.пр.