Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
Полицаите пристигнаха за удивително кратко време. Тони едва бе успял да се облече, брокерката още беше в истерия, а дошлите за оглед хора бяха с нея отвън, пред вратата, и отказваха да го пуснат да излезе. Той напразно се опитваше да обясни, че има пълното право да пребивава в къщата. Фактът, че разполагаше с ключове, не повлия по някакъв начин на ченгетата. Затова пък обърнаха внимание на разказаното от брокерката — че вчера е огледал къщата в качеството си на вероятен купувач, а сега твърди, че живеел тук. Налагаше се да си признае, че и той би повярвал на нея. На тяхно място веднага би заключил, че лудият в спалнята задължително трябва да бъде задържан в полицейския участък или докато бъде отведен в съответното заведение, или докато обясненията му бъдат потвърдени. Макар вероятно да бяха почти сигурни, че версията му няма да има потвърждение.
Щом пристигнаха в участъка, събитията се развиха много бързо. Едно обаждане до адвоката му и едно до сержант Амброуз разрешиха проблемите. Освободиха го, предупреждавайки го доста рязко следващия път, когато реши да спи в къща, обявена за продажба, да предупреждава агенцията за недвижими имоти. Когато Тони се появи пред участъка, смутен и разкаян, Амброуз вече го чакаше, но лицето му бе изгубило обичайното си дружелюбно изражение.
— Какво искате да кажете с това, че не ви е бил баща? — попита Амброуз, когато колата потегли.
— Изобщо не го познавах. Дори името му научих едва когато почина и ми завеща къщата.
Амброуз подсвирна продължително.
— От такова нещо човек наистина може да превърти.
„Особено ако въпросният човек поначало си е превъртял“.
— Да, може да се каже.
— Следователно нашето повикване ви се е сторило като послание от отвъдното да дойдете и да видите действителното положение, така ли е?
— Не бих се изразил точно така. По-скоро го приех като възможност, която не можех да пренебрегна. Съжалявам. Трябваше да ви разкажа всичко това. Но просто не очаквах къщата да има такова въздействие върху мен.
„Мислех си, че ще се озова на чуждо място, недостъпно за мен, недосегаемо“. Вместо това бе изпитал чувството, че се прибира у дома — а тази реакция го смущаваше толкова много, че не му се искаше да й отделя внимание точно сега.
— Така или иначе, инспекторът няма да изпадне във възторг, когато научи какво се е случило. Той и сега е на мнение, че не сте съвсем наред.
— Проницателен човек е този ваш инспектор Патърсън. Но настроението му може да се подобри, когато му кажете, че имам някои предположения във връзка с вашия убиец.
Амброуз откъсна за миг очи от пътя и му хвърли заинтригуван поглед.
— Страхотно. А как подхождате обикновено към тази работа?
Тони се усмихна. Фактът, че Амброуз прояви интерес към профилирането, говореше, че сержантът е решил да приеме извиненията му. А като се има предвид, че за Тони нямаше нищо по-интересно от професията му и начините, по които я практикуваше, несъмнено имаше с какво да задоволи любопитството на Амброуз. Обзет от оживление, той поде незабавно:
— Може да се каже, че подходът ми се състои от две части. Първата почива на нещо като обратна логика — вместо да се движа от причината към следствието, аз тръгвам в обратна посока. Започвам от жертвата. Създавам си представа за личността на убитите, искам да разбера какво в живота им е могло да ги направи привлекателни за хищника. После се съсредоточавам върху това, което им е било отнето. Разбира се, отнет им е животът. Но става дума за определени негови аспекти — индивидуалността им, полът им, властта, с която са разполагали, такива неща. И накрая обмислям това, което е било сторено с тях. Конкретните действия на убиеца и редът, в който ги е изпълнил. Когато съм поел всичко това в съзнанието си, тръгвам назад. Започвам да си задавам въпроси. Ако аз съм убиецът, какво целя с тези убийства? Какво означава за мен стореното? Какво удовлетворение получавам от него? Защо за мен е важно да изпълнявам отделните действия точно в този порядък? После се връщам още по-назад. Търся нещо, което се е случило с мен в миналото, нещо, което придава стойност на извършваните убийства. На този етап вече започвам да придобивам някаква представа от това, което се случва в съзнанието на убиеца.