Адвокатът с кучето

— Накарали сте кучето да намери плика?

Кимнах.

— Майло. — Не знам защо, но се дразня, когато хората го наричат „кучето“. Давам си сметка, че подобно раздразнение не е признак на душевно здраве. — Успях да спечеля доверието му.

— Какво друго знаете?

— Имам някои подозрения, върху които работя. Когато приключа, ще поговорим отново.

Не бях откровен с него. Знаех, че Чаплин е замесен, колкото и Ландън. Но Ландън бе по-опасен, поради което споменах името му на Бенсън. Когато Били излезеше от затвора, щях да бъда по-общителен.

— Може би ще ги потвърдите, когато процесът свърши — отвърна той, с което показа, че разбира ситуацията.

— Да се надяваме — казах аз.

На връщане се обадих на Хайк, преразказах му разговора и заявих, че в най-скоро време ще се случи нещо.

— Как могат да спрат процес, по дяволите? — учуди се той. — Какво ще кажат? „По дяволите, имахме агенти, които видяха всичко, но просто забравихме да го споменем“?

— Ще бъде интересно да се види — отвърнах аз и продължих към дома си. Не отидох в затвора, защото Били щеше да ме засипе с безброй въпроси, на които не бях в състояние да отговоря.

В два часа следобед се обади Рита Гордън.

— Съдията иска да си тук след четирийсет и пет минути — каза тя.

— Да не би съдебните заседатели да са взели решение? — попитах аз.

— Не.

— Тогава какво?

— Анди, просто се домъкни тук, става ли? Важно е.

С Хайк стигнахме до съда пет минути по-рано.

Илай също бе тук. Изглеждаше смутен и сви рамене към мен, сякаш нямаше идея какво става. Отвърнах му със същия жест, но бях сигурен, че съм по-информиран от него. Макар да не знаех какво точно ще се случи, знаех, че то ще означава край на процеса.

Доведоха Били. Изглеждаше изнервен и загрижен. Страхуваше се, че ще чуе присъдата си. Мисля, че се е надявал на разногласия между заседателите.

— Какво става? — попита той.

— Не знам, но не ни викат за присъда.

Приставът излезе и информира първо мен, а после и Илай, че съдия Катчингс иска да ни види в кабинета си. Не каза, че това се отнася само за главния адвокат, така че взех Хайк със себе си, а Илай взе помощника си.

Открай време мразя срещите в кабинета на съдията. Все едно ме замъкват в кабинета на директора на училището, най-вече защото ме викат тук, когато съдията ми е ядосан. Този път обаче случаят не беше такъв.

Съдия Катчингс седеше зад бюрото си. Не бе облякъл робата си и изглеждаше уморен.

— Съобщиха ми за много сериозно провинение на съдебен заседател и потвърдих, че информацията е важна.

— За какво провинение става дума? — попита Илай.

— Един от заседателите е посетил местопрестъплението на своя глава, макар да го забраних неведнъж. Същият заседател е гледал как медиите отразяват процеса.