![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/3/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Андара се усмихваше доволен със скръстени на гърдите ръце, докато хората му привършваха с хвърлянето в огъня на малкото, което един безобиден човек някога беше притежавал. Беше убеден, че урокът ще даде своите плодове. Ето какво ти се полага, когато се противопоставяш на стражата, когато се противопоставяш на него. Като беше набил неговите стражари, някой беше оспорил властта му. Както всички в квартала на червените павета, този някой трябваше да разбере, че това не можеше да се размине току-така.
Глава 7
Тази нощ на площада Лорн реши да не се намесва.
Нищо не можеше да се направи, за да бъде спасена бараката на Кадфелд, а за публичен сблъсък с Андара още не бе дошло времето. Така че Лорн остана настрана, като държеше Дарил при себе си, докато отец Елдрим разблъскваше тълпата с бърза крачка. Смелостта на свещеника го изненада — той не се поколеба да се изправи срещу Андара и да го обвини в жестокост и подлост.
Това още повече впечатли Лорн, тъй като той изобщо не обичаше черните свещеници и тяхната догма, отричаща божествената природа на всички дракони, с изключение на Дракона-крал, когото те впрочем наричаха Единствения. Според тях другите Предци бяха само проявления, въплъщения на Дракона-крал. Почитането им беше ерес, с която трябваше да се борят със слово и проповед, но и с желязо и огън, ако трябва. В очите на Лорн Църквата на пожертвания Дракон-крал въплъщаваше вяра, която той ненавиждаше — често сляпа и понякога фанатична.
Дали вярата даде на отец Елдрим дързостта да се противопостави на Андара пред всички? Да го обиди? Може би. Но той трепереше от гняв, който се стори на Лорн искрен. Очевидно беше възмутен и не можеше повече да мълчи. Каквито и да са рисковете. А дали изобщо мислеше за тях? Лорн се съмняваше и дебнеше реакцията на Андара.
Огромен, масивен, началникът на стражите стърчеше над свещеника с една глава. Изтърпя жлъчната критика, без да трепне. После се наведе и в настъпилата мъртвешка тишина, когато всички присъстващи не смееха да дишат, прошепна няколко думи на ухото на отец Елдрим, които Лорн научи по-късно:
— Махайте се, отче. Махайте се, преди някой друг да плати вместо вас тази вечер.
И беше добавил:
— По-късно ще уредим тази малка разлика…
Вбесен, но безпомощен, уплашен да не би невинни жертви да пострадат от гнева на Андара заради него, отец Елдрим се отказа и си тръгна.
— Проклет да сте!
— Хайде, отче. Какво стана със състраданието, вдъхновено от любовта към Единствения?
Тогава Андара нареди на хората си да опразнят площада.
Стражите безцеремонно разгониха тълпата, докато огънят угасваше. Жителите на Червените павета покорно се прибраха по домовете си. Лорн си тръгна с последните, след като се убеди, че Андара го е забелязал. Известно време се гледаха — всеки един от тях виждаше в другия смъртен враг.
Дарил не разбра защо Лорн беше останал настрана, без да направи нещо. Но нищо не каза и когато Лорн го взе на служба при себе си с благословията на баща му и на Сибелиус, през следващите дни той се отплати, като усърдно изпълняваше възложените му задачи.
Юношата много бързо стана известен в квартала. Той беше слугата на рицаря от Черната кула и всички се опитваха да спечелят вниманието му с надеждата да научат нещо повече за господаря му. Дарил умееше да мълчи, което му се удаваше още по-лесно, тъй като Лорн не му казваше нищо за своите намерения. Освен това изобщо нямаше свободно време, за да се възползва от внезапната си популярност, понеже Лорн предпочиташе да го държи между стените на кулата. Всъщност Лорн беше убеден, че стражите нямаше да спрат дотук. Страхуваше се Андара да не залови Дарил, за да стигне до него, и смяташе, че е по-разумно момчето да не се мотае много само из Червените павета. Така че го караше от време на време да иде да напазарува или да разбере как се чувства Кадфелд, а също и отец Елдрим, за когото Лорн беше сигурен, че е в беда.
Една сутрин, малко преди обяд, Лорн се върна от печатаря с малки обяви, които беше поръчал два дни по-рано. Даде ги на Дарил и го изпрати да ги закове из квартала, но като си отваря очите и не се отдалечава много от кулата. Дарил прочете една от обявите и учудено ококори очи. Но тъй като Лорн го гледаше и чакаше, не посмя да попита нищо и тръгна.