В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Пол, радвам се да те видя отново. – Прекоси стаята с протегната ръка. – Липсваше ми.
— Ланс.
Джорджи остана потресена, че Пол само стисна хладно ръката на бившия си зет, вместо да падне на колене и да умолява Ланс да се върне при нея. Но сигурно вече го бе направил.
От кухнята се появи Чаз с пламнали страни, с поднос с чаши и чиния с домашно направени шоколадови трюфели. Арън я следваше по петите с чайника. Чаз не можеше да откъсне очи от Ланс и едва не се спъна в килима, преди да остави подноса.
— В колата н-навън има някой – запелтечи тя.
— Това е Джейд – изведнъж се засуети Ланс. – По-добре да тръгвам.
— Довел си тук Джейд? – Сякаш рояк пчели зажужа в главата на Джорджи.
— Нали ти казах – припомни й Ланс. – Дойдох тук направо от летището. Колата е със затъмнени прозорци. Никой не може да я види.
В стаята се възцари гъста тишина, с нож да я режеш. Брам пристъпи напред.
— Засрами се, Ланселот! Как си могъл да оставиш съпругата си в колата. – Очите му се присвиха застрашително. – Донеси ми един чадър, Чаз, за да отида да я поканя вътре.
Джорджи се вцепени. Сигурно й се бе причуло. Но не беше така. Брам беше ядосан и реагираше по типичния си импулсивен, вироглав маниер.
— Не мърдай от мястото си! – изсъска Пол и му препречи пътя.
Брам стисна челюсти и вирна упорито брадичка.
— Това е купон. Колкото повече, толкова по-весело.
Джорджи го ненавиждаше, но се предполагаше, че го обича и не можеше да издаде истинските си чувства пред толкова много свидетели. Трябваше да покаже как една жена, отново щастливо омъжена, ще посрещне съперницата, която й бе откраднала бившия съпруг идиот.
— Чаз, докато отиваш да вземеш чадъра на Брам, не забравяй и пистолета, за да се самоубия.
Явно бе уцелила правилната реплика, защото Рори се ухили:
— Това е най-забавното парти, на което съм била от години.
— Абсолютно! – подкрепи я Лора.
— Оправи си косата – прошепна Мег на Джорджи, когато Брам и Чаз изчезнаха, последвани от Ланс. – И си освежи червилото. Бързо!
— Да не си посмяла! – Ръката на Рори се стрелна напред. – И така си много красива.
— Рори е права – съгласи се агентката й като истинска подлизурка. – Джейд Джентри не може по нищо да се мери с теб.
Мег завъртя очи.
— Да, с изключение на най-прекрасното лице във Вселената, убийствено тяло и бившия съпруг на Джорджи.
— Действително – изпъшка Джорджи и рухна съкрушено върху дивана. – Трябва ми само пистолет.
Пол се приближи забързано към дъщеря си.
— Ела с мен, Джорджи. Не бива да се подлагаш на това.
Ненавременната заповед на баща й подейства като червено на бик, изпълвайки я с решителност да направи точно обратното.
— На нищо не се подлагам. Джейд не означава нищо за мен. – Отявлена лъжа. Само защото Джорджи бе престанала да обича Ланс, това не означаваше, че ще прости на него или на Джейд. Душата й жадуваше за отмъщение.
След няколко минути в гостната се появи Джейд. Сякаш огромен невидим прожектор осветяваше зашеметяващата й красота. Защо Джейд трябваше да е толкова божествено великолепна? Каква ирония на съдбата… Повечето кинозвезди мъже изглеждаха по-добре на екрана, отколкото на живо, а пък жените звезди приличаха на болни от енцефалит – с глави прекалено огромни за кльощавите им тела. Но не и Джейд. На живо тя беше неотразима, сякаш отново бяха оживели красавиците на някогашния Холивуд: огромни очи на сърна, като на Одри Хепбърн, фантастичните скули на Катрин Хепбърн, порцелановата кожа на Грейс Кели. Лъскавата й права тъмна коса обрамчваше съвършеното сърцевидно лице без следа от грим. Гърдите й бяха големи, но не вулгарно огромни. Тънка талия и дълги стройни крака. Тя не беше толкова висока като Джорджи, но се държеше с такава властна увереност, че Джорджи едва успя да овладее ужасяващото усещане, че се спаружва с всяка изминала минута.
Ланс стоеше от лявата й страна, а Брам – от дясната. Пол излезе напред, за да я поздрави и закри дъщеря си от погледа й. Случайно или преднамерено – кой ли можеше да каже?
— Аз съм Пол Йорк. Доколкото разбрах, идвате направо от летището.
— Имах чувството, че летим цяла вечност. – Също като Ланс и тя изглеждаше уморена, с разрошена коса. Макар и малко омачкани, черният прав панталон и черната блуза без ръкави изглеждаха много шик. По нищо не можеше да се отгатне, че тази жена само преди месец е изгубила бебето си. Тя пристъпи настрани, опитвайки се да надзърне зад гърба на Пол. Несъмнено търсеше Джорджи, за да я удостои с голяма шибана прегръдка. За щастие, точно в този момент иззвъня мобилният й телефон. – Трябва да се обадя. Двама от хората ни в самолета са тежко болни.