Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отвъд зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвъд зимата [bg]

Электронная книга - «Отвъд зимата [bg]». Краткое содержание книги:

С „Отвъд зимата“, великолепно написан многопластов роман, бележитата писателка за пореден път непоклатимо отстоява водещото си място сред майсторите на съвременната латиноамериканска литература. Изненадваща снежна буря, сковала Бруклин в мразовит капан, сплита три съдби в необикновено приключение, благодарение на което героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред. Заплитайки интригуваща криминална история, Исабел Алиенде с проникновение проследява живота на множество персонажи и с присъщата си човечност и виртуозно владеене на съспенса поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Той е белязан с мъки и страдания, с потресаваща бедност и с безнаказан терор, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото по думите на главната героиня „не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие“. Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 115
Перейти на страницу:

Даниела беше до майка си, докато се възстановяваше след операцията, в бавните и отегчителни часове на всяко вливане и в процеса на развода. Спеше до нея, готова да скочи от леглото, за да й помогне, когато имаше нужда; подкрепяше я с ръбатата си обич, със своите шеги, с подсилващите супи и със способността си да плава гладко в заплетената бюрокрация, с която се сблъскваха болните хора. Въпреки протестите й я заведе да си купи нови дрехи и й наложи разумна диета. А след като настани удобно баща си в новия му ергенски живот и се убеди, че майка й здраво се държеше на крака, се сбогува без много шум и си замина също толкова жизнерадостна, колкото бе пристигнала.

Преди болестта си Лусия водеше живот, който самата тя определяше като бохемски, а Даниела окачествяваше като нездравословен. Години наред беше пушила, не спортуваше, всеки ден изпиваше по две чаши вино на вечеря и похапваше сладолед за десерт, имаше килограми в излишък и я боляха коленете. Докато беше омъжена, се подиграваше на начина на живот на съпруга си. Тя започваше деня с кафе с мляко и два кроасана, които поглъщаше, докато се излежаваше и четеше вестник. В това време той изпиваше някаква гъста зелена течност с пчелен прашец и се придвижваше до офиса, тичайки като беглец, а там вярната му секретарка Лола го очакваше с чисти дрехи. На своята възраст Карлос Урсуа се поддържаше във форма и вървеше изправен като стрела. Тя започна да следва неговия пример с неохота благодарение на желязната взискателност на Даниела и резултатите скоро проличаха на кантара в банята и във възвърналата се жизненост, каквато не бе усещала от юношеските си години.

Лусия и Карлос се срещнаха година и половина по-късно, когато трябваше да подпишат документите за развода, който неотдавна бе законно разрешен в Чили. Все още беше много рано, за да бъде обявена Лусия за напълно излекувана, но тя беше възвърнала силите си и й бяха реконструирали гърдите. Косата й порасна побеляла и тя реши да я поддържа къса, разрошена и с естествения й цвят с изключение на няколко скандални кичура, които Даниела й боядиса, преди да замине за Маями. Когато я видя в деня на развода отслабнала с десет килограма, с момичешки гърди под деколтирана блуза и с фосфоресцентни коси, Карлос се сепна. На Лусия й се стори, че той бе по-издокаран от всякога, и усети искрица носталгия по изгубената любов, но тя мигом угасна. Всъщност не изпитваше нищо към него, само благодарност, че беше баща на Даниела. Каза си, че би й се отразило добре да усеща мъничко гняв към него, би било по-нормално, но дори това не й се удаде. От пламенната любов, която бе изпитвала в продължение на много години, не беше останала дори жаравата на разочарованието. Възстановяването й от болестта беше тежко, но толкова пълно, колкото и съвземането й от развода, и няколко години по-късно в Бруклин тя рядко си спомняше за този етап от живота си.

Хулиан се появи в живота й в началото на 2015 година, когато Лусия от няколко години се беше примирила с липсата на любов и мислеше, че романтичните й фантазии бяха пресъхнали в болничното легло по време на химиотерапията. Хулиан й доказа, че любопитството и желанието бяха възобновяеми природни ресурси. Ако майка й Лена беше жива, би предупредила Лусия колко смешна можеше да изглежда жена на нейната възраст с подобни претенции и вероятно с право, защото с всеки изминал ден шансовете за любов намаляваха и се увеличаваше евентуалността да стане за смях, но не би била напълно права, тъй като Хулиан се появи, за да й даде обич, когато най-малко очакваше. При все че тази любов приключи почти толкова бързо, колкото започна, тя й послужи, за да осъзнае, че в нея все още тлееше готова да се разгори жарава. Не биваше за нищо да съжалява. Изживяването и насладата си струваха.

Първото нещо, което забеляза у Хулиан, беше външността му — без да е грозен, не й се стори много привлекателен. Всички мъже, в които се бе влюбвала, и особено съпругът й, бяха красиви, но не защото такива ги беше избирала, а по някаква случайност. Хулиан беше най-доброто доказателство за нейната липса на предразсъдъци по отношение на грозните мъже, така обясни на Даниела. На пръв поглед той беше един обикновен чилиец от многото с лоша стойка, размъкнат, като че ли облечен във взети назаем дрехи, с торбести сукнени панталони и плетени елеци като някой дядо. Кожата му беше жълтозеленикава като на испанец южняк, каквито бяха неговите предци, посивяла коса, брада в същия цвят и меки ръце, които сякаш никога не бяха похващали работа. Но под вида му на претърпял поражение човек се криеше мъж с изключителен интелект и пламенен любовник.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)