Брит-Мари беше тук [bg]

– Просто съм стресиран. Заради срещата утре. Но всичко ще бъде наред. Обещавам – обещава той.

Брит-Мари иска да му вярва. Кент се засмива, целува я по бузата и ѝ казва да не се притеснява. Казва, че ще дойде да я вземе утре в шест сутринта, за да избегнат пиковия час по пътищата. После се шегува: „Кой знае, може всичките три коли в Борг да потеглят едновременно! Тогава ще е натоварено!“. Тя се усмихва, все едно шегата му е забавна. Остава в антрето и не затваря вратата, докато той не потегли.

После се качва по стълбите и оправя леглото си. Събира багажа си. Сгъва всички кърпи. Слиза обратно на първия етаж, излиза навън и върви през Борг. Тихо и тъмно е, сякаш никой не живее тук, сякаш купата никога не се е състояла. Но в пицарията свети и Брит-Мари чува Банк и Някоя да се смеят вътре. Има и други гласове. Звънтене на чаши. Песни за футбол. Банк пее и някои различни песни, чиито текстове Брит-Мари определено не смята за подобаващо да повтаря.

Отключва вратата на развлекателния център и светва лампата в кухнята. Седи на един от столовете и се надява плъхът да се появи. Той не го прави. Така че тя седи, хванала мобилния си телефон в шепи, все едно е течен. Минава дълго време, преди да се накани да позвъни. На третия път момичето от Агенцията по заетостта вдига.

– Брит-Мари? – промълвява тя, изтръгната от съня си.

– Ще трябва да помоля да напусна – прошепва Брит-Мари.

В другия край на линията момичето като че се препъва и събаря нещо. Може би лампа.

– Не, не, мама просто говори по телефона, миличка, заспивай, малката ми – чува я да казва Брит-Мари.

– Какво искаш да кажеш с това? – чуди се Брит-Мари.

– Извинявай. Говорех на дъщеря си. Бяхме заспали на дивана – извинява се момичето.

– Не бях наясно, че имаш дъщеря – казва Брит-Мари.

– Имам две – отговаря момичето и съдейки по околните звуци, влиза в кухня, пали лампа и започва да прави кафе.

– Колко е часът? – пита тя.

– При всички положения не е удачно време за пиене на кафе – отговаря Брит-Мари, но бързо добавя: – Но ти, естествено, прави каквото искаш. Естествено.

В другия край момичето вдишва и издишва изключително методично. Звучи като че ли все пак решава да свари кафе.

– Какво мога да направя за теб, Брит-Мари?

– Ще те помоля да напусна работа. Ще те помоля за разрешение да се прибера у дома – прошепва Брит-Мари.

Момичето дълго мълчи.

– Как мина купата? – пита накрая.

Нещо се случва с Брит-Мари, щом чува този въпрос. Възможно е наистина след гола на Бен да се е приземила като друг човек. Не знае. Но вдишва, издишва и после разказва всичко.

За градчетата до шосета, плъховете и хората, които носят шапки на закрито. За първия дейт на момчетата и фланелките по стените на пицариите. Думите просто се изнизват от нея. За „Факсин“ и бамбукови завеси, бутилки бира в целофан и мебели от ИКЕА. Пистолети и приложения с кръстословици. Полицаи и предприемачи. Упражнението „идиот“ на светлината от фаровете на камион. Сини врати и стари футболни мачове. Лилави лалета, уиски, цигари и деца, изгубили майките си. Грип. Кенчета от безалкохолно. Едно на нула срещу отбора от града. Момичето, което блокира изстрели с лице. Космосът.