Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брит-Мари беше тук [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брит-Мари беше тук [bg]

Электронная книга - «Брит-Мари беше тук [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на Човек на име Уве и Баба праща поздрави и се извинява се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки Продава се! и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват. Брит-Мари беше тук е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат. Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът й да започне. Брит-Мари беше тук е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на Манчестър Юнайтед, е само един от многото му недостатъци.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 116
Перейти на страницу:

Обикновен живот, никога не е искала нещо друго, освен обикновен живот. Казва си, че е могла да направи различен избор, но избра Кент. Човек не избира житейските си обстоятелства, но сам отговаря за действията си, настоява тя сама пред себе си. Сами беше прав. Брит-Мари не е човек, който би избягал. Затова трябва да се върне у дома, където е нужна.

Седи на стола в кухнята, гледа към пътя и чака черна кола. Такава не идва. Чуди се дали Сами е размишлявал над това как се живее един живот, дали някога е разполагал с този лукс. Човек избира действията си, със сигурност, но в живота на Сами обстоятелствата са били повече от действията. Чуди се дали изборите или обстоятелствата ни правят такива, каквито сме, и кое е превърнало Сами в човек, който се намесва. Чуди се кое е по-трудно: да бъдеш такава, която скача, или такава, която не го прави.

Чуди се колко място за промяна остава в душите ни, когато остареем. Чуди се какви хора ѝ остава да срещне, какво ще открият те в нея и какво ще я накарат сама да открие в себе си.

Сами отиде в града, за да защити някой, който не го заслужава. Брит-Мари се приготвя да се върне у дома по същата причина. Защото ако не прощаваме на тези, които обичаме, то кой ни остава? Какво е любовта, ако не това да обичаме обичните си хора дори когато не го заслужават?

Всички въпроси на Брит-Мари се въртят около това как се живее животът. За кого. И чий живот е това.

Фаровете проблясват в далечината и се протягат бавно в мрака, като ръце, които се подават изпод морската повърхност. Подминават табелата „Добре дошли в Борг“. Намаляват при автобусната спирка. Завиват по чакъления паркинг. Брит-Мари вече стои на вратата.

По-късно в последвалия разказ за случилото се в града ще се казва, че рано сутринта няколко млади мъже пресрещнали Магнус пред един бар. Един от тях държал нож. Между тях застанал друг млад мъж. Такъв, който винаги се намесва.

Колата спира меко на паркинга. Надава топла въздишка, когато двигателят спира. Фаровете угасват в същия миг, в който светват лампите в пицарията. В някои градчета хората винаги знаят какво означава отвън да спре кола преди разсъмване. Знаят, че това никога не е на добро. Някоя се появява, но инвалидната ѝ количка веднага спира, щом тя вижда полицейската униформа.

Свен стои, хванал шапката си с две ръце, а по долната му устна има следи от зъби, които са се опитали да задържат емоциите. Отчаянието, което се стича неконтролируемо по бузите му, издава колко напразен е бил опитът.

Брит-Мари изпищява. Строполява се на земята, притисната от тежестта на човек, който вече не съществува.

35

Мъката на Брит-Мари не идва бавно. Не пониква от останките на отричането, гнева, пазаренето, депресията и приемането. Разпалва се в нея моментално, като унищожителен пожар, като огън, който поглъща всичкия кислород, докато накрая Брит-Мари остава да лежи на земята, ритайки и удряйки чакъла, мъчейки се да си поеме въздух. Тялото ѝ опитва да се сгъне навътре, все едно няма гръбнак, все едно отчаяно опитва да потуши пламъците в себе си.

Смъртта е крайна безпомощност. Безпомощността е крайно отчаяние.

Брит-Мари не знае как се изправя на крака. Как Бен я вкарва в колата. Сигурно я е носил. Тръгват към апартамента на децата и намират Вега по средата на пътя. Лежи в чакъла. Косата ѝ е полепнала по кожата. Думите ѝ звучат като неясно гъргорене, сякаш дробовете ѝ са пълни със сълзи. Сякаш момичето се е удавило отвътре.

– Омар. Трябва да намерим Омар. Той ще ги убие.

Брит-Мари не знае дали прегръща здраво Вега на задната седалка или обратното.

Около тях зората пробужда Борг. Като дъха на любимия човек в ухото. Със слънце и обещания. Като гъделичкащи лъчи върху топли завивки, като миризмата на прясно кафе и препечен хляб. Не би трябвало да го прави. Днес не е ден за красота, но зората не я интересува. Полицейският автомобил хвърчи през първите минути на утрото, сам по пътя. Кръвта напуска пръстите на Свен, но те продължават да пулсират, стиснали волана толкова здраво, че сигурно боли. Сякаш той има нужда да концентрира болката си някъде. Да я организира. Увеличава скоростта, когато вижда другата кола. Единствената кола, която има причина да напуска Борг по това време на деня. Единственият брат, който е останал на Вега. Единственият, когото може да спаси.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)