Брит-Мари беше тук [bg]

– А питал ли си Макс какво иска, а? – пита Вега с омраза в гласа.

– Ти малоумна ли си? Говорим за елитния лагер! Естествено, че това иска! – кара ѝ се Фредрик.

– Само че не е нужно някой да му вика, за да го накара да играе футбол! – кара му се Вега.

– Може би имаш нужда на теб някой да ти се развика! – развиква се Фредрик и скача на крака.

– А ТИ МОЖЕ БИ ИМАШ НУЖДА ОТ МАЛКО МЕБЕЛИ! – изревава Вега и се хвърля към него.

Двамата стоят чело до чело и дишат тежко и изтощено. Очите им са насълзени. Никога няма да забравят купата, за която Борг игра днес. Никой в Борг няма да я забрави.

Вярно, загубиха втория си мач с пет на нула. Мачът трябваше да бъде прекратен за няколко минути по средата, защото Падан спаси дузпа и всички трябваше да изчакат, докато той спре да тича по терена като самолет. Тогава Банк се засмя и каза, че публиката звучала все едно Борг е спечелил Световното. След известни обяснения Брит-Мари разбра, че това било друго състезание по футбол, което очевидно също било направо невероятно важно, ако човек го влекат тези неща.

По време на третия и последен мач виковете в залата толкова се засилиха, че накрая Брит-Мари чуваше само безспирен сив шум, а сърцето ѝ биеше толкова силно, че тя изгуби чувствителност в крайниците си и ръцете ѝ започнаха да се мятат около тялото така, сякаш вече не ѝ принадлежаха. Противниковият отбор поведе с два на нула, но няколко минути преди края Вега вкара гол за Борг с тяло. Веднага след това Макс отне топката с шпагат в близост до вратата на Борг. Изправи се бързо на крака и погледна към трибуната точно когато баща му влизаше в залата. Фредрик, пъхнал ръце в джобовете си, срещна погледа му. Макс си поведе топката, стигна, дриблирайки, до другия край на терена и вкара гол. Щом подаде глава изпод ръцете и краката на съотборниците си, видя как Фредрик се обръща разочаровано и излиза навън.

Макс още стоеше неподвижно до страничната линия и се взираше след баща си, когато съдията поднови играта. Виковете на публиката насочиха вниманието на Макс обратно към мача, където противниковият отбор беше уцелил първо страничната, а после и горната греда. Целият отбор с изключение на Вега се беше натръшкал по пода, така че когато противниковият играч се засили, за да вкара топката в опразнената врата, Вега плонжира и блокира изстрела. С лице. По топката имаше кръв, когато отскочи обратно към противниковия играч. Само един лек удар с вътрешната част на крака щеше да реши мача, но въпреки това играчът се засили и изпъна глезен. Затова Макс се затича през налягалите тела и се хвърли с крака напред. Уцели топката, а противниковият играч уцели крака му. Макс изкрещя толкова високо, че Брит-Мари се почувства все едно тя самата си е счупила нещо. Мачът свърши два на два. За пръв път от много, много време отборът на Борг не изгуби футболен мач. Вега седеше до Макс в линейката и през целия път до болницата пееше крайно неподобаващи песни.