Брит-Мари беше тук [bg]

Брит-Мари човърка превръзката около безименния си пръст.

– Много добре разбирам, че не разбираш. Но мястото ми е у дома при Кент. Хората трябва да имат дом.

Тя кима извинително.

– Естествено, нямам предвид, че плъховете нямат нужда от дом. В никакъв случай не ти се бъркам в това. Сигурна съм, че имаш наистина изключителен дом.

Плъхът седи на пода и наблюдава чинията пред себе си така, сякаш тя го е настъпила по опашката и го е нарекла смотльо.

– „Сникърс“-ът свърши – извинява се Брит-Мари.

Плъхът поглежда бурканчетата в чинията.

– Това е фъстъчено масло. А това е нещо, което се нарича „Нутела“ – казва Брит-Мари гордо, след което се прокашля: – „Сникърс“-ът в магазина за хранителни стоки беше свършил, но ме информираха, че това на практика е същото.

Все още е нощ. Някоя никак не бе доволна, че я събудиха, но Брит-Мари не можеше да седи сама с багажа си на балкона на Банк. Просто не издържа. Затова се върна в развлекателния център, за да се сбогува. Както с плъха, така и с Борг.

Сервира прилежно по една лъжичка от всеки буркан в чинията. Слага стръкче копър отстрани. Сгъва една салфетка и я поставя до чинията.

– Не е нужно да ядеш копъра, ако не искаш. Той е само за украса – пояснява Брит-Мари.

Плъхът яде от фъстъченото масло. Брит-Мари стои до прозореца. Скоро ще съмне. Някоя е изгасила светлините в пицарията и отново си е легнала, надявайки се, че Брит-Мари няма пак да се разблъска по вратата, защото ѝ трябва шоколадов сладкиш с фъстъци. Празненството отдавна е приключило. Шосето е пусто. Брит-Мари търка брачната си халка с картоф, намазан с бикарбонат, защото това е най-добрият начин за чистене на брачни халки. Обикновено чисти така пръстена на Кент, когато той го забрави на нощното шкафче преди среща с германците. Често е много разсеян, когато ще се среща с германците. Брит-Мари чисти пръстена, докато той заблести, така че Кент да не може да не го забележи, когато стане от леглото следващата сутрин.

Сега за пръв път чисти собствената си халка. За пръв път не я носи на пръста си. Не поглежда плъха, когато прошепва:

– Кент има нужда от мен. Хората имат нужда да са нужни, разбери.

Не знае дали плъховете будуват в кухнята посред нощ и се чудят как да живеят живота си. И с кого.

– Сами ми каза, че не съм човек, който би избягал, но определено съм точно това. Накъдето и да тръгна, бягам от някого. Така че единственото правилно решение е човек да си стои у дома. При обикновения си живот.

Брит-Мари се опитва да звучи уверена в думите си. Плъхът облизва лапи. Описва малък полукръг върху салфетката. После изтичва навън.

Брит-Мари не знае дали плъхът смята, че тя говори твърде много. Не знае защо продължава да се връща тук. Заради запасите от „Сникърс“, естествено, но Брит-Мари се надява, че има и още нещо. Взима чинията, покрива с фолио остатъците от фъстъченото масло и „Нутела“-та и прибира всичко в хладилника по стар навик, защото не е човек, който хвърля храна. Избърсва старателно пръстена и го увива в парче домакинска хартия, която пъха в джоба на сакото си. Хубаво ще е, когато ѝ свалят превръзката и тя отново сложи халката на пръста си. Чувството ще е като да се пъхнеш в собственото си легло след дълго пътуване.