![Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/3/poslednata-odiseya-bg-download.jpg)
Последната одисея [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #15
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559913
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:
Елена млъкна, за да им даде възможност да осъзнаят думите й. Фират, баща й и Нехир отново се спогледаха.
— Без значение дали е истина, или не — каза накрая тя. — Сигурна съм, че капитан Хунайн е продължил отвъд Херкулесовите стълбове, следвайки Страбон и останалите в търсене на Тартес, портала към легендарния Тартар, за който се говорело, че бил дом на високоразвито общество.
— Но къде е това място? — остро попита Фират.
— Мога да определя доста точно — отвърна тя и взе един лист от бележките си. — Благодарение на Павзаний от втори век, който казва, че Тартес се намира на „река в страната на иберийците, която се влива в морето с две устия… някои смятат, че Тартес е старото име на Карпия“.
— И как ни помага това? — попита баща й.
— Съвременните учени са изследвали това описание и други — обясни тя. — Според тях Тартес се намирал в делтата на река между Кадис и Уелва, по южния бряг на Испания. Ако искате да намерите входа към Тартар, той трябва да е там. Не мога да ви насоча по-точно от това.
Елена се изправи и зачака присъдата на групата. Те събраха глави и си замърмориха възбудено, след което отново се обърнаха към нея.
Гордата усмивка на баща й издаде отговора още преди той да я поздрави.
— Знаех, че можеш да го направиш, Елена.
Тя отвърна на усмивката му. „Начукай си го“.
Баща й и останалите бързо излязоха, готови да отплават към изгубения град Тартес. Елена се отпусна тежко в коженото кресло до масата.
Роу отиде при нея и отпусна по-деликатно старите си кокали.
— Мислиш ли, че капитан Хунайн наистина е отишъл там?
Тя кимна.
— Изобщо не се съмнявам.
Загледа се към картата. Представи си огнената река, която започваше от Вулкано, продължаваше към Сардиния, после покрай Африка и излизаше през протока Гибралтар.
— Точно там е отишъл Хунайн — каза тя.
„Но не това е била крайната му цел“.
Тя вдигна очи към вратата на библиотеката, обзета от хладно удовлетворение. Определено беше дъщеря на баща си — сенаторска дъщеря. Докато растеше, беше прекарала много време в обиколки покрай кампаниите на баща си, беше стояла в светлините на прожекторите до него и се беше научила как да замазва и смесва истини и лъжи, за да извлече максимална полза от тях.
„Също като сега“.
Обърна се и се загледа към африканския бряг. Трябваше да спечели на Джо и останалите допълнително време, за да могат да стигнат първи до истинското място на Тартар. А това означаваше, че трябва да отклони кучите синове от пътя им.
Един въпрос обаче оставаше.
Могат ли Джо и останалите да се досетят навреме?
28
25 юни, 20:08
Във въздуха над Средиземно море
„Дано да съм прав“.
Грей затвори очи, измъчван от съмнения.
Тялото му беше притиснато в облегалката на седалката, докато самолетът се издигаше стръмно над морето, оставяйки хаоса на Палма зад тях. Беше им отнело много повече време да се измъкнат от Майорка, отколкото се беше надявал.
Командир Пулман беше помогнал за залавянето на подводницата, която наистина се оказа руска, клас „Лада“. Всички с изключение на двама души или бяха загинали по време на атаката, или бяха сложили край на живота си, преди да бъдат заловени. Двамата пленници бяха разпитани, но Грей предполагаше, че са незначителни наемници, които най-вероятно не знаеха нищо важно, особено за шефовете си.
Когато Грей и останалите успяха да се измъкнат от повредения круизен кораб и да стигнат до самолета на Пулман, слънцето беше на път да залезе. Той се загледа през прозореца, когато машината се наклони и се насочи към залязващото на хоризонта слънце. Не беше казал на командир Пулман къде точно отиват, само му беше заръчал да продължи на запад към Гибралтар.
Грей не беше споделил крайната си цел дори с директор Кроу и със собствената си група. Сейчан седеше до него, Ковалски и Мария бяха отзад, а Бейли и Мак — на седалките пред него. Грей имаше вяра на екипа си, но трябваше да запази теориите си за себе си. Беше се страхувал да ги обсъжда на земята насред суматохата в Палма.
Най-сетне самолетът се изкачи на крайцерска височина и се изравни.
Грей разкопча колана си.
— Елате с мен.
Останалите бързо станаха от местата си и минаха покрай редицата наблюдателни станции покрай левия борд. Дежурните там не им обърнаха внимание и продължиха да следят различните светещи екрани.