Последната одисея [bg]

Мария кимна.

— Науката зад митовете.

— Но дори тогава не е започнала да търси материали по геология. А едва по-късно, след като картата е била активирана и е начертала огнена линия през Средиземно море. — Грей впери поглед в Ковалски. — Кажи ми отново какво е казала тогава. И се опитай да си спомниш всичко, до последната дума.

Ковалски затвори очи. Представи си огнената диря по картата, златните пламъци. Елена се беше навела към нея, очевидно смаяна от представлението.

— Помня само как промърмори нещо от сорта, че било като огнена версия на блъскащи се тектонични плочи.

Грей кимна.

— И след това е започнала да търси геоложки текстове, така ли?

— Мисля, че да.

Грей отново насочи вниманието си към таблета. Ковалски пристъпи да надникне над рамото му и да види какво се мъчи да разбере той.

„Какво значение има, че Елена е искала да чете книги по геология?“

Ковалски видя как Грей отвори геоложка карта на Средиземно море, много подобна на златната версия на масата за кафе. Присви очи към…

Мощен гръм разтърси целия круизен кораб. Кърмата на лайнера подскочи високо. Всички полетяха към носа.

Роялът се откъсна от закрепващите го скоби, търкулна се и се заби в прозореца, като счупи няколко панела. От бара полетяха бутилки и чаши и се пръснаха след него.

Групата се изсипа към вратата на балкона, която беше оставена отворена. Мария излетя през нея, тупна и се плъзна по палубата. Ковалски се хвърли напред, просна се по корем, улови единия й глезен и сграбчи касата на вратата с другата си ръка.

Тя го погледна с огромни от ужас очи.

„Държа те“.

Той погледна през рамо назад, докато я издърпваше обратно. Златната карта спря за момент на ръба на масата — и падна, разпилявайки разбити парчета лазурит.

— Дръжте се! — извика Грей.

„Какво си мислиш, че правя?“

Преди Ковалски да успее да си поеме дъх, кърмата падна с трясък обратно в морето. Всички полетяха в обратната посока. Роялът се засили от прозореца и се заби в ониксовия бар с оглушителен звън на струни.

Грей успя да скочи на крака и изтича през вратата на балкона. Сателитният телефон вече беше изваден и вдигнат до устните му.

— Какво е положението ви? — извика той.

Ковалски се намръщи неразбиращо. Помогна на Мария да се изправи и забърза след Грей. Докато излизаше на балкона, ревът на двигатели го оглуши. Огромен самолет прелетя ниско над круизния кораб, понесе се над залива и пусна редица неща в морето. Последва серия приглушени експлозии, които вдигнаха огромни фонтани.

„Дълбочинни бомби“.

Ковалски погледна небето. Самолетът рязко зави над бомбардираната зона и се приготви за втора атака. Ковалски разпозна модела — ловец на подводници „Посейдон“. Можеше и да предположи кой го командва, след като си представи същия самолет на пистата във военновъздушната база в Италия.