Последната одисея [bg]

— Ясно е, че Хунайн не е можел да прекара кораба си по суша през Мароко, затова е заобиколил, като е минал през Гибралтар. Смятам, че след това е завил на юг към мястото, където тектоничната линия отново се появява от другата страна на мароканския бряг.

Бейли присви очи и кимна бавно.

— Според онова, което обсъдихте с монсеньор Роу, Хунайн вероятно е търсел дома на загадъчните феаки.

Грей кимна.

— Място, описано като много далечно, на края на света.

— Иначе казано, отвъд Гибралтар — добави Бейли.

Мария се намръщи.

— Но откъде можем да сме сигурни, че Хунайн е тръгнал на юг, за да търси продължението на евразийско-африканската граница?

— Първо, от произхода на думата феаки. Тя идва от гръцкото файос, което означава „сив“.

— Колко подходящо — промърмори Ковалски.

Грей не му обърна внимание.

— Името феаки означава „сиви хора“. Някои учени смятат, че става дума за някакъв тъмнокож народ.

— Каквито са африканците — каза Мак.

— И това не е всичко.

Грей остави таблета и взе парчето от златната карта. То изобразяваше частта от Африка южно от Гибралтар. Грей го вдигна и го наклони, за да покаже по-добре триизмерната топография върху златната повърхност. Прокара пръст по хребета, който минаваше през Мароко и беше почти точно копие на линията върху картата от таблета.

— Това е планинският масив Атлас — каза той. — Той е образуван от Африканската плоча, която се подпъхва под Евразийската и я повдига. Централният хребет, който е най-близо до тази граница, е така нареченият Висок Атлас, а под него е масивът Антиатлас. Между тях има дълбока долина. Ако се вгледате внимателно, ще видите река, която извира от планините и се влива в океана. Това е басейнът на река Сус.

Той пусна парчето от картата да обикаля от ръка на ръка, за да могат всички да разгледат добре.

Когато дойде редът на Бейли, Грей попита:

— Какво виждате при горното течение на реката, при частта от Висок Атлас, която е близо до брега?

Бейли почти заби нос в картата.

— Малък рубин. Това ли имате предвид?

— Какво изобразяват рубините на картата? — попита Грей.

— Вулкани — отвърна Ковалски.

Грей се изправи.

— Направих справка. Там, където е поставен рубинът, няма вулкани.

Мария се вкопчи в ръката на Ковалски.

— Хунайн не е отбелязал това място случайно — продължи Грей. — Може и да не е вулкан, но ако искате да представите огнен подземен свят, рубинът пак би свършил работа.

Бейли сви устни. Нещо явно го тормозеше и той най-накрая го изказа на глас.

— Но аз си мислех, че феаките са живеели на остров.

— Не, това е често срещано объркване — обясни Грей. — Никъде в „Одисея“ Омир не казва, че живеят на остров, а само че се намират близо до морето.

— Което би се отнасяло и за град, разположен край брега — каза Мария.

Гласове и стъпки ги накараха да погледнат към салона. Командир Пулман приближи, следван от тактическия си координатор, и изгледа намръщено групата. Очевидно не му харесваше да го държат на тъмно и искаше отговори.

— Скоро ще прелетим над Гибралтар — каза той. — Трябва да знам накъде ще продължим след това.

Грей вече беше избрал място — град при устието на река Сус, портата към плетеницата планински водни пътища.

— Към Агадир — каза той. — Това е курорт на около петстотин километра южно от Казабланка по мароканския бряг. Трябва да ни оставите там. И да останете наблизо.

Пулман като че ли се канеше да попита защо, но Грей го изгледа и го накара да се откаже. Командирът изсумтя, обърна се кръгом и си тръгна с тактическия координатор.

— Имам чувството, че са ни отвлекли — промърмори той на заместника си.

Грей се обърна. Знаеше, че е рисковано да използват този голям самолет като превозно средство, вместо някой частен самолет, но „Посейдон“ беше оборудван с последните модели сонар, радар и проследяващи уреди. Грей искаше тези високотехнологични очи да гледат от високо и да помагат на групата му в търсенето на изгубения подземен град, митичния Тартар.