Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Едуард беше толкова вманиачен да не пропусна нищо докато съм човек. Обикновено това ми звучеше някак глупаво. Нямаше много човешки неща, за които се притеснявах, че ще пропусна. Докато имах възможност да бъда с Едуард, какво друго можех да искам?
Вгледах се в лицето му, докато той гледаше как Карлайл оправя ръката ми. Нямаше нищо на света, което да исках повече от него. Щеше ли, можеше ли това да се промени?
Имаше ли някакво човешко преживяване, от което не исках да се откажа?
16. Епоха
— Нямам какво да облека — изстенах на себе си.
Всички дрехи, които притежавах бяха пръснати по леглото ми; шкафовете и чекмеджетата ми бяха празни. Втренчих се в празното пространство, сякаш очаквах нещо подходящо да се появи.
Сиво-кафявата ми пола висеше на гърба на люлеещия се стол, очакваща да открия нещо с което да си подхождат добре. Нещо, в което да изглеждам красива и пораснала. Нещо което да казва специален случай. Изчерпах се.
Беше почти време да тръгвам, а аз още носех любимия ми стар пуловер. Освен ако не успеех да открия нещо по-добро тук — а шансовете към момента не бяха големи — щях да се дипломирам в него.
Намръщих се на купа дрехи върху леглото ми.
Изнервящото беше, че знаех точно какво щях да нося, ако все още бе налично — откраднатата ми червена блуза. Ударих стената с здравата си ръка.
— Глупав, дразнещ и крадлив вампир! — изръмжах.
— Какво направих? — учуди се Алис.
Тя се бе облегнала толкова спокойно на отворения прозорец, все едно през цялото време е била там. — Чук-чук — добави тя с усмивка.
— Наистина ли е толкова трудно да ме изчакаш да стигна до вратата?
Тя хвърли плоска, бяла кутия на леглото ми.
— Просто минавам. Мислех, че може да имаш нужда от нещо което да облечеш.
Погледнах големия пакет върху незадоволителния ми гардероб и направих гримаса.
— Признай го — каза Алис — Спасявам ти живота.
— Спасяваш ми живота — промърморих — Благодаря.
— Хубаво е да имаш нещо подходящо за смяна. Не знаеш колко дразнещо е да си губиш нещата, така както аз го правя. Чувствам се безполезна. Толкова… нормална?! — сви се от страх като изрече думата.
— Не мога да си представя колко ужасно трябва да е чувството. Да бъдеш нормален? Ъгх…
Тя се засмя.
— Е, поне това реваншира за твоя дразнещ крадец — Сега само трябва да разбера какво не мога да видя в Сиатъл.
Когато изрече думите по този начин — поставяйки двете ситуации заедно в едно изречение — точно тогава си пасна. Това което ми убягваше и ме безпокоеше със дни, важната връзка която не успях напълно да намеря, внезапно се изясни. Втренчих се в нея, лицето ми се вкамени.
— Няма ли да го отвориш? — попита. Тя забеляза, когато не помръднах веднага и махна капака на кутията. Извади нещо и го задържа, но аз не успях да се концентрирам върху това, какво е.
— Красиво не мислиш ли? Избрах синьо, защото знам, че е любимия цвят, в който Едуард обича да те вижда облечена.
Не слушах.
— Същия е — прошепнах.
— Какво има? — учуди се тя — Нямаш нищо такова. За съжаление имаш само една пола.
— Не, Алис! Забрави дрехите, слушай!
— Не ти ли хареса?! — лицето на Алис се изпълни с разочарование.
— Слушай Алис, не виждаш ли? Едно и също е! Този, който нахълта и открадна нещата ми и новите вампири в Сиатъл. Те са заедно!
Дрехите се изплъзнаха от пръстите й и паднаха обратно в кутията.
Алис се съсредоточи, гласа й внезапно се изостри.
— Защо мислиш така?
— Спомняш ли си какво каза Едуард? За това, че някой използва дупките във виденията ти, за да не разбереш за новосъздадените? И това, което каза преди за избирането на подходящи момент — как предпазливо моят крадец не е установил контакт, знаейки че ти ще видиш това. Мисля, че беше права Алис, мисля, че е знаел. И мисля също, че е използвал тези дупки. И какви са шансовете тези двама различни човека не само да знаят достатъчно за теб, за да направят това, но също и да решат да го извършат точно по едно и също време? Няма начин. Един човек е. Един и същ. Този, който събира армията е този, който взел миризмата ми.
Алис не бе свикнала да бъде изненадвана. Тя се вцепени и то за толкова дълго, че започнах да броя на ум, докато чаках. Не помръдна за около две минути. Тогава очите й се фокусираха върху мен.