Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Благодаря, момко — каза знахарят със слаб глас, — слушай ме. Трябва да ти предам още нещо от Небесния владетел.
Той замълча малко, за да събере сили.
— Каза да сменяш пясъка всеки ден и да даваш достатъчно чиста вода на болните. А след като спадне температурата им, не трябва да ядат нищо два дни.
Старецът се отпусна изтощен и заспа.
Орак прегледа другите болни, сам изнесе тримата умрели, натрупа ги в средата на улицата и с помощта на потрошени мебели от напуснатите къщи наоколо запали труповете им. Обясни на малкото хора, които срещна, че трябва да изгарят мъртвите, а болните да доведат в двореца и се върна.
Разпореди се да опразнят един голям склад пред двореца, да донесат кожи за завиване, обучи набързо неколцина доброволци как да чистят раните на болните и да ги мажат с пясъчната смес и накара други да помагат за донасянето на вода и пясък и за изчистването му. Попита по-възрастните дали помнят как са се събирали ригозите и къде се намират. Изпрати една група в полето. Накара вестоносците да разпространят новината за начина на лечение на болестта по знахарите от околните села.
Погрижи се за двамата болни в двореца и отново заспа от изтощение на пода.
Сънува Сатара. Не му се караше, а му се смееше. Нищо друго не помнеше на сутринта. Но нямаше време да мисли върху съня си. Бяха довели петдесетина болни в склада до двореца. Между тях и знахаря.
След петнадесет дни велможата се завърна. Епидемията беше преминала. Нямаше нови болни, а старите се оправяха. Вдигна страхотен скандал на Орак за това, че бе използвал неговия склад за лечебница и че е изхабил почти целия запас от горивото. Изгони последните болни от склада, пое отново командването и се сдърпа с жена си дали да остави нахалния младеж на служба или не.
Орак не изчака решението му. Взе си торбата, открадна си още от ригозите, каза на слугите, да предадат на господаря си, че заминава и напусна двореца. Отправи се към лечебницата в пристанището.
Старият знахар се беше оправил и лекуваше последните болни. Зарадва се на посещението му.
— Какво става, момко, май нашият велможа не е много доволен — засмя се той. — Не го преживявай толкова. Тук винаги ще намериш работа. Хората видяха колко се грижиш за тях и няма да имаш проблеми да намериш клиенти.
— Не, благодаря — отвърна Орак, — трябва да свърша първо една лична работа. Не знам дали ще се върна. Искам да се простя с теб и да ти благодаря за всичко, което направи за мен.
— Да ми благодариш? Но за какво? — учуди се знахарят. — Ти ми спаси живота и аз трябва да благодаря на теб.
— Лекувах те както лекувах всички, това ми е работата и не е нужно да ми благодариш за изцелението си. Още повече, че ти ми каза как да лекувам тази болест. Без твоята помощ тя щеше да върлува още наоколо.
— Грешиш, момко — възрази старецът, — не аз ти казах как да лекуваш тази болест, а Небесният владетел. Трябва да благодариш на него. Гражданите вече решиха да му вдигнат паметник в чест на това чудно изцеление.
— Паметник? Но той няма нужда от това! — извика Орак смаян. Беше сигурен, че Сатара не искаше сатарианите да му се покланят.
— Не знам дали той има нужда — продължи знахарят замислен, — но нашите хора имат нужда от нещо, към което да могат да се обърнат с молбите и благодарността си. Не всеки го е сънувал, но всеки иска да го види. Описах им как изглежда, а и други знахари го сънуваха през тези дни.
Орак се чувстваше като премазан. Едно време неговите предшественици, великите Императори, бяха живо превъплъщение на Сатара и сатарианите нямаха нужда от паметник, за да се прекланят пред него. А той беше просто един скитащ младеж, напълно излишен и за Сатара, и за сатарианите. За това ли трябваше да го роди майка му и да преживее всичките тези тежки години далеч от родината си?
Когато изпрати вестоносците към околните села с новината за начина на лекуването на болестта, се оказа, че почти всички вече знаеха за него и го прилагаха. Сатара се беше явил не само на знахаря в пристанището. Нямаше никаква нужда от Орак.
Прости се с лечителя, взе си агатора и тръгна към самотния остров навътре в морето. Имаше нужда да помисли на спокойствие върху съдбата си.
Вълните прииждаха и се оттегляха, разбивайки гребените си о стърчащите канари. Орак седеше на висока скала, вперил поглед във вечната игра на природата. Току-щосе беше върнал от поредното си изкачване на кратера. Правеше го поне пет пъти на ден с една-единствена цел — да върне старата си форма. Вече не се задъхваше. Заживя е малка пещера, образувала се от изтичаща лава, Укрепваше я за наближаващата зима. Направи си малка печка за разтопяване на минералите и отливаше части за разни полез ни инструменти.