Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
III
Приказка за боговете
След силно разтърсване лудият летеж спря. Ани се опомни седнала на билото на един хълм. Зелената долина се съединяваше на хоризонта с черното небе, обсипано с безброй звезди. Седеше не върху трева, а върху някаква тъкан от фини нишки, излъчващи мека светлина. Загледана в далечината, тя си припомни преживяните странни събития.
Отново видя тялото на съсухрената старица в леглото и масичката с шишенцата до нея. От няколко дни тя се наблюдаваше така отстрани и само в редките моменти, когато действието на морфина отслабваше, тя отново усещаше кошмарната болка в гърдите и корема, и гледаше с премрежените очи на физическото си тяло.
В началото не знаеше какво става с нея. Защо, след като болката изчезнеше, всичко в стаята като че ли се изплъзваше под нея, а съзнанието й се проясняваше. Само при мисълта да разгледа нещо по-отблизо, тя се оказваше до него, при това в най-невероятни положения в пространството. Чуваше медицинската сестра и синовете си. И те с нетърпение очакваха смъртта й. Ракът бе превзел тялото на осемдесет и три годишната старица от доста време, но все още нещо в нея не се предаваше.
Веднъж почти успя да се откъсне от това износено тяло. Понесе се по нещо като огромен маркуч, видя разни познати и непознати лица, които нещо й говореха. Но нищо не разбра от брътвежите им, защото в същото време започна едно лудо препускане на картини от собствения й живот, А сред тях имаше и събития, за които дотогава въобще не си спомняше. Някаква друга планета, някакво друго дете, странни създания, приличащи на ангели и богове, един светещ камък в ръката й, който всичко обясняваше и едно дълбоко чувство на Любов и копнеж, което буквално я разкъсваше.
Тогава прозря, какво става с нея. Беше на прага на смъртта, астралното й тяло само чакаше момента да се откъсне от физическото. Но и този път загуби борбата. И тя отново забрави всичко и се върна към непоносимата болка.
Оттогава Ани, след всяка инжекция с упойващото вещество, се понасяше напълно съзнателно наоколо и разглеждаше с любопитство не само стаята, но и близкия квартал, както и добре познати места от миналото. В началото това й се стори интересно занимание, но скоро откри в себе си стремежа към друго състояние, към друго обкръжение. Забравените събития от живота й оставиха в нея един необясним и все по-нарастващ копнеж. С нетърпение чакаше да се скъса сребърната нишка, свързваща я с тяло то на старицата, за да последва този непрестанен зов в себе си.
И когато накрая това се случи, вече нищо не можеше да я удържи. Защото в този момент тя си спомни за Боар и желанието да се доближи до него я понесе със зашеметяваща скорост напред. Тя прелетя покрай чудни места и се опомни едва когато нещо като че ли я удари и тя се озова седнала на хълма на това странно място.
Огледа се и видя да приближава едно облечено в бяло същество, с коса на дълги златни букли. Беше ангар. С удоволствие установи, че отново всичко си спомня. Той застана пред нея и я заразглежда с нескрито любопитство. — Добре дошъл в нашата общност — започна той. — Трябва да те поздравя за огромния напредък, който постигна. Рядко физическо същество успява да се усъвършенства достатъчно през този цикъл, за да достигне нивото на ангарите.
Той отново я разгледа и чак сега Ани установи, че бе облечена в същата бяла дреха като неговата.
— Казвам се Рамоси — продължи ангарът, — тук съм, за да ти помогна да се запознаеш с новото си тяло и с реда в нашата общност.
— С новото си тяло? — Ани скочи на крака и с недоумение гледаше светлите си, леко прозиращи ръце. — Какво искаш да кажеш с това?
Рамоси направи някакво движение с ръка и пред нея се появи друг ангар. Беше облечен като тях, имаше същите златни дълги коси като Рамоси и в широко отворените му зелени очи се виждаше неговата пълна обърканост. Ани се засмя на смешния образ пред нея и другият също се засмя. Тя извърши две крачки към него и той направи същото. Протегна ръка да го докосне и тя премина през неговата протегната ръка. И чак тогава Ани разбра, че това пред нея не е никакъв друг ангар, а огледалният й образ.
Смесица от чувство на загуба, яд и тревога подкосиха краката й и тя се свлече заедно с образа пред нея на пода.
— Не, това не съм аз — изстена тя, — аз съм жена. Някъде в себе си тя напълно разбираше станалото, но смущението й беше толкова, силно, че тези размисли не достигаха до ума й. Изпадна в дълбоко униние. Плачеше й се, но по бузите на образа пред нея не се стичаха сълзи. Той само помръкна — около него се появи нещо като черен прозрачен облак.
— Не се разстройвай — чу тя успокояващия глас на Рамоси, — в началото на всички им е трудно да приемат новото си положение.