Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Подгонени от увеличаващата се слава на Орак като най-добър лечител, майсторите не преставаха да се опитват да го премахнат. Обаче животът му в непрестанно движение успешно проваляше тези опити. Само веднъж един наемен убиец успя да го завари в лечебница на бойното поле по време на непрестанните борби за надмощие между две съседни княжества. Сатара го предупреди навреме и изгори и двете ръце на злосторника. Орак не му даде да го убие. Досега нито един сатарианин не беше загинал от негова ръка или негови очи и искаше това да остане така. Но този път Орак търсеше смъртта си и смяташе да изиграе тази последна роля в живота си както трябва. Пред невзрачната на външен вид сграда за тези срещи бяха завързани дванадесет покита. Всички се бяха събрали. Свързан напълно със Сатара, Орак знаеше всичко, което ставаше в самата зала. Време беше да тръгне и той.
Качи се в агатора, прелетя малкото разстояние и остави машината си преспокойно редом с животните. Дори не извади кристала. Нямаше да му трябва повече.
Облечен като другите Велики майстори, наметнат със собственото си наметало, той влезе в залата, точно когато председателят стана, за да открие заседанието. Бяха седнали по същия начин, както едно време, когато и Императорът взимаше редовно участие в тези периодични събрания. Сега Орак се отправи към неговия празен стол откъм късата страна на дългата маса, без да обръща внимание на изумените викове на присъстващите. Седна, обходи ги с един поглед и се усмихна.
— Мисля, че мястото ми като син на Императора е тук и че не бихте искали да започнете заседанието без най-важния член на съвета.
Въпреки изминалите четиридесет и седем години от екзекуцията на последния Император, в залата имаше немалко майстори виждали го приживе и разпознали сега в Орак живото му отражение. Великите майстори се разтрепериха и им беше необходимо доста време, преди да се оправят. Гледаха на Орак с очи, разширени от страх и изненада. — Орак беше синът на Императора! Дълго време никой не успя да продума нищо.
Пред тях Императорът беше възкръснал и въпреки че Орак седеше със снизходителна усмивка спокойно между тях, те вече не можеха да започнат редовното си заседание. Председателят, бившия управител Ваф, обяви отлагането на срещата за утре и всички гледаха да се измъкнат по-бързо от залата.
Орак остана сам, клекнал пред камината и загледан в огъня. Знаеше за Ваф, който го дебнеше отзад с изваден меч в ръка, но не направи нищо, за да му попречи да го забие силно в неговия гръб.
След удара се обърна към Ваф с излязъл откъм гърдите връх на меча, погледна го усмихнат и попита:
— Няма ли да ми зададеш въпроса, защо последният наследник на Императора се остави така глупаво да бъде убит?
Видя изкривеното от злоба и страх лице на Ваф и тихо отговори на собствения си въпрос:
— Защото той така искаше.
На лицето на Орак се изписа онази смирена усмивка, която Ваф толкова мразеше още от ученическите му години. Умирайки, Орак падна назад в камината и пламъците моментално обхванаха цялото му тяло. Ваф отскочи назад, спасявайки се от бързо разпалващия се огън. Когато изтича навън, той видя другите единадесет члена на съвета, вкопчили се около агатора. Бяха го отворили, но скъпоценния кристал беше помръкнал. Убивайки големия си съперник, те не бяха спечелили дори един агатор.
Скоро пламъците се издигнаха високо и се прехвърлиха към съседните сгради. Всеки опит да потушат пожара остана напразен. След един ден от цялото училище бяха останали само купчина обгорели греди и изпепелени керемиди.
Вестта за долното предателство обиколи мълниеносно планетата и хората плачеха за тази неоценима загуба. Поетите съчиниха безброй песни за сина на последния Император, станал Велик майстор. И вечер край огнището, сатарианите пееха балади за всеотдайния лечител, висок и красив, по-силен от всеки друг, обикалял планетата с агатора си и носещ спасение на болните и нещастните. Младежите се възхищаваха от смелостта му проявена не с оръжие в ръка, а със знание в борбата с най-коварния враг — смъртта. Песните величаеха безстрашното на Орак, как той повалял цяла рота войници, за да извади поне един ранен от бойното поле; и добрината му, не убивайки нито един сатарианин през живота си, дори и най-големия си враг. Те разказваха за завистта и страха на Великите майстори, за многобройните опити да го убият и за усмивката, с която бе умрял.
Последният наследник на династията изкупи с живота и смъртта си греховете на предшествениците си и остана завинаги в сърцата на сатарианите.