Приказки за боговете

Легна на леглото си, каза никой да не го безпокои и се опита да заспи. Събуди се малко преди изгрев на Голямото слънце и уплашен установи, че въобще не беше сънувал. Просто беше спал.

И чак тогава се усети, че отдавна вече не се бе обединявал със Сатара по време на сън. Беше загубил способността да се свързва със собствения си дух!

Усети надигащия се страх. Как не беше забелязал тази промяна по-рано? Беше се отдал на лекия удобен дворцов живот, без да мисли за последствията. Още в най-ранно детство, той редовно усещаше силата на духа на Сатара в себе си, а после в училището постоянно се свързваше с него. Никога не се питаше на какво се дължи тази връзка. Струваше му се просто даден му от природата дар. А сега, когато имаше най-много нужда от него, когато стотици хора умираха, той го беше пропилял.

Изведнъж му стана ясно защо Императорите живееха в неприветлива кула сред работните си инструменти в много спартанска обстановка. В техните покои нямаше нито меки завивки, нито възглавници. Те повече приличаха на студената ученическа килия, отколкото на сегашната му стая.

Слънцето изгря и Орак стоеше отчаян. Дори не се бе погрижил за онази сложна смес, с която предшествениците му се въвеждаха в транс, за да отидат до нивото на ангарите.

Съобщиха му за още двама болни в двореца. Имаха раничка в устата. Орак им каза да изплакват устата си с вино и билков чай и под прикритието, че трябва да събере билки в полето, се измъкна от двореца.

Облече старите си дрехи и напусна хората, които си мислеха, че иска да ги изостави. Много от придворните вече се бяха разбягали от града и носеха заразата към близките села.

Без да знае какво да предприеме, Орак вървеше към агатора. Намери го скрит в храсталака, седна в него и отлетя към острова в морето. Кацна на склона на кратера и погледна през водната шир към града. Заплака от жалкото си безсилие.

Чувстваше се предател не само към тези нещастни хора, но и към всички сатариани.

Тръгна надолу по склона и събираше машинално всичко, за което знаеше от Имор, че дезинфекцира рани. Пъхаше билките в торбата. Знаеше, че това не решаваше проблема. Да беше взел поне инструментите си, може би щеше да открие причинителя на болестта и да опита да разбере коя именно билка го унищожава. Но те останаха, в оная пещера до Главния град, на много дни път с агатора. Междувременно болестта щеше да обхване целия континент.

Върна се към агатора, задъхан от изкачването на кратера. Колко много се беше изнежил! Искаше да потъне вдън земя от срам. Отпусна се до агатора и изпадна в самосъжаление, докато не се усети какво прави. И тогава някаква искрица от духа на Сатара победи в него.

Имаше само един начин да изкупи прегрешенията си. Трябваше сам, като най-обикновен сатарианин, да се бори с тази болест. С познанията и силите, които му бяха останали.

Хвърли торбата в агатора, откара го до града и се върна в двореца. С появяването си предизвика учудване сред обитателите му, които бяха убедени, че той няма да се върне. Накълца корените и наряза листата, показа на една прислужница как да приготви отварата, прегледа всички и им обясни да се държат далеч един от друг, най-добре по стаите си, да го повикат при първите признаци на болестта и да плакнат непрекъснато устата с отварата. Разясни на прислугата, как да се грижи за господарите си, сам взе една стомна с отвара и влезе в стаята на болните. Първият беше много зле. Нямаше да преживее утрешния ден. Вторият беше малко дете и викаше от болка. Орак го изкъпа целия в студена вода с отвара и намаза раните му с изчистен морски пясък. Жената обработваше по същия начин. Трябваше да намери начин да спре инфектирането им.