Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Погледнете още веднъж снимките, Ян. Хубавичко ги погледнете, преди да решите да ни се противопоставяте.
— Да, мога да ги посещавам. По време на обиколките ми. Но само нощем. През дневната смяна в коридора има пазачи. Един или двама винаги ще ме придружат, ако поискам да ги посетя. Но през дневната смяна не ще имам причина да вляза при тях. Мога да ги проверявам само по време на нощната смяна.
— В момента нощна смяна ли сте?
— Не. Дневна смяна.
— Кои са часовете на нощната смяна?
— От полунощ до осем часа заранта. Осветлението се гаси в десет вечерта. Караулът се сменя в полунощ и дежури до осем часа заранта. През нощната смяна правя три обиколки на блока, придружен от дежурния тъмничар на всеки етаж.
Безименният германец се замисли.
— Моят приятел иска да ги посети. Кога ще застъпите нощна смяна?
— В понеделник, 4 април — каза Ян.
— Много добре — каза източногерманецът. — Ето какво ще трябва да направите.
Ян бе инструктиран да задигне от шкафчето на някой излязъл в отпуск колега необходимите униформа и пропуск. В 2 часа сутринта в понеделник, 4 април, той трябваше да слезе на партера и да пусне руснака през служебния вход откъм улицата. Трябваше да го придружи до най-горния етаж и да го скрие в дневната за персонала, за чиято врата беше необходимо да си набави дубликат на ключа. Трябваше да отпрати нощния дежурен тъмничар, измисляйки му някакво поръчение, и да поеме дежурството от него, докато отсъства. Преди да се върне дежурният, той трябваше да пусне руснака в коридора на единичните килии и да му даде своя универсален ключ. След „посещението“ на руснака при Мишкин и Лазарев операцията трябваше да се повтори в обратен ред. Руснакът щеше да се скрие, докато дежурният тъмничар не се върне на поста си. След това Ян щеше да го съпроводи до служебния вход и да го пусне навън.
— Това не може да стане — прошепна Ян, давайки си ясна сметка, че може.
Най-сетне се обади руснакът, на немски:
— По-добре ще е да стане. Ако не стане, лично аз ви обещавам, че цялото ви семейство ще бъде сложено в Колима на такъв режим, в сравнение с който прилаганият там „свръхстрог“ режим ще им се стори апартамент за младоженци в хотел „Кемпински“.
На Ян му призля, сякаш бяха напълнили червата му с натрошен лед. Нито един от закоравелите престъпници в специалното крило не можеше да се мери с този човек. Той преглътна.
— Ще го направя — прошепна той.
— Моят приятел ще се върне тук в шест вечерта в неделя, 3 април — каза източногерманецът. — Да няма посрещачи от полицията, ако обичате. Безполезно е. И двамата имаме дипломатически паспорти на фалшиви имена. Ще отречем всичко и ще си тръгнем най-спокойно. От вас се иска само да осигурите униформата и пропуска.
Само след две минути те си бяха отишли. Взеха снимките със себе си. Не остана никаква улика. Ян можеше да види всички подробности в кошмарите си.
До 23 март над 250 кораба, първата вълна от чакащия търговски флот, бяха акостирали в трийсет пристанища от залива Свети Лаврентий в Канада през източното крайбрежие на Северна Америка до Каролина. Заливът Свети Лаврентий още беше замръзнал, но ледоразбивачите направиха леда на парченца, за да могат корабите да минат и да бъдат натоварени от силозите. Повечето кораби принадлежаха на руския Совфрахт, но на доста се развяваше американският флаг, тъй като едно от условията за продажбата беше, че американските превозвачи първи ще сключат договори за транспортирането на зърното.
До десет дни те щяха да отплават на изток през Атлантика, насочвайки се към Архангелск и Мурманск в съветска Арктика, Ленинград в края на Балтика и към незамръзващите пристанища на Одеса, Симферопол и Новоросийск на Черно море. Флаговете на още десетина страни се бяха размесили с тях, за да подсилят впечатлението от най-голямата еднократна транспортна операция от Втората световна война насам. От стотици силози от Уинипег до Чарлстън помпите изсмукваха златни реки от жито, ечемик, ръж и ориз и ги прехвърляха в техните търбуси, за да стигнат до един месец до гладуващите милиони в Русия.
На 26 март Ендрю Дрейк се надигна от превърнатата в занаятчийски тезгях кухненска маса в апартамента в покрайнините на Брюксел и заяви, че е готов.
Експлозивите бяха наредени в десет фиброви куфара, автоматите — увити в кърпи и прибрани в раници. Азамат Крим държеше детонаторите, обвити с памук, в една кутия от пури и никога не се разделяше с нея. Когато се стъмни, пренесоха на смени товара до купения на старо пикап с белгийска регистрация и потеглиха за Блакенбург.
Малкото курортно градче край Северно море беше спокойно, брегът беше кажи-речи безлюден, когато те под прикритието на мрака прехвърлиха екипировката си в трюма на рибарската моторница. Беше събота и макар че един човек, който разхождаше кучето си по кея, ги видя на работа, не им обърна внимание. Хората бяха свикнали с тълпите въдичари, които се стичаха тук за риболов през празничните дни, макар да беше още възрано и доста студено.