Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Нели работеше с необикновено старание и накрая нейните малки пръсти станаха толкова сръчни, че нито Стас, нито-Меа можеха да се сравняват в работата с нея. Сили не й липсваха сега. Здравословният климат на планината „Линде“ просто я бе възродил. Срокът, през който можеше да се появи третата, смъртоносната криза на тропическата треска беше минал безвъзвратно. Този ден Стас се бе вмъкнал в гъсталака сред бананите и бе плакал от радост. След двуседмичен престой на планината, той забеляза, че „добрият Мзиму“ изглежда съвсем иначе, отколкото долу в джунглата. Бузите й се поправиха, кожата й от жълта и прозрачна отново стана розова, а под буйните й коси гледаха весело света очи, пълни с блясък. Момчето благославяше прохладните нощи, прозрачната изворна вода, брашното от сушени банани — и преди всичко Линде.
Сам отслабна и почерня, което беше признак, че не е заразен от треска, защото болните от нея не изгарят на слънцето, но порасна и възмъжа. Движението и физическата работа увеличиха неговата енергичност и сила. Мускулите на ръцете му станаха като стоманени. Наистина вече беше закален африкански пътешественик. Като ловуваше всеки ден и стреляше само с куршуми, той стана също така ненадминат стрелец. Вече никак не се страхуваше от дивите зверове, защото разбра, че срещата му с онези космати ловци от джунглата е по-опасна за самите тях, отколкото за него. Веднъж уби с един изстрел голям носорог, който, събуден от дрямката под акацията, полетя ненадейно срещу него. Не обръщаше внимание и на нападателните африкански биволи, които понякога разпръсват цели кервани.
Наред с лепенето-на хвърчила и с други ежедневни занимания двамата с Нели се заеха да посветят в християнството Кали, Меа и Насибу. Но това вървеше много по-трудно, отколкото предполагаха. Тримата негри слушаха с най-голЯмо желание поученията, но ги възприемаха по свой, характерен за негрите начин. Когато Стас им разказваше за сътворението на света, за рая и за змията, вървеше някак си леко, но когато стигна до това, как Каин убил Авел, Кали неволно се потупа по корема и попита съвсем спокойно:
— След това изял ли го?
Въпреки че черното момче винаги твърдеше, че Вахима никога не са яли хора, изглежда, споменът за това беше останал като народна традиция всред тях.
Не можеше също така да разбере защо бог не е убил „злия Мзиму“, и много други неща. Понятията му за добро is зло също бяха твърде африкански, в резултат на което между учителя и ученика веднъж възникна следният разговор:
— Кажи ми — попита Стас — какво е това лоша постъпка?
— Ако някой открадне на Кали крава — отвърна той, като си помисли малко, — това е лоша постъпка.
— Прекрасно! — извика Стас. — А добра? Този път отговорът дойде без много мислене:
— Добра, ако Кали открадне крава на някого.
Стас беше твърде млад, за да забележи, че подобни възгледи за доброто и злото се провъзгласяват и в Европа — и го не само от политиците, но и от цели народи.
И все пак полека-лека в черните глави започна да просветва нещо, а онова, което главите не можеха да проумеят, хващаха горещите сърца. След известно време вече можеха да пристъпят към покръстването, което стана много тържествено. Кръстниците подариха на всяко дете по четири „дотис“1 бял перкал2 и по връзка сини гердани. Ала Меа се чувствуваше малко разочарована, защото бе помислила в наивната си душа, че след кръщаването кожата й веднага ще избелее, и беше много учудена, че си остава черна, както и преди. Нели обаче я утеши напълно с уверението, че сега тя има бяла душа.
XXXVI
Стас учеше също така Кали да стреля с карабина ремингтон и това обучение вървеше по-лесно от религиозното. След няколкодневни стрелби в цел и по крокодилите, които спяха на крайречните пясъци, младият негър уби голяма антилопа пуфу след това няколко ариели и накрая глиган кдири . Ала срещата с него едва не завърши с нещастие, каквото се бе случило с Линде, защото ндири, към който Кали се приближи непредпазливо след изстрела, скочи и се хвърли срещу него с вдигната нагоре опашка3. Кали хвърли карабината и потърси спасение на дървото, където остана докато извика Стас, който обаче завари глигана вече мъртъв. За биволи, лъвове и носорози Стас не позволяваше още на момчето да ловува. По слоновете, които вечер идваха на водопой, тори сам не искаше да стреля, защото беше обещал на Нели, че никога никакъв слон няма да убие.