Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Трябваше да се извърне настрана и да я забрави. Но не можа да го стори. Отиде при нея, жадувайки да я прегърне, макар много добре да знаеше, че Джамил никога не би направил подобно нещо. При това точно сега се нуждаеше отчаяно от майка си. Тя беше единствената, която можеше да го утеши. Ако му кажеше, че Жахар ще оздравее, щеше веднага да й повярва. Тя му беше майка. Господи, как му се искаше да заплаче…
— Сигурен ли си, че искаш да покажеш Жахар на тези мъже?
Дерек потисна вълнението си и погледна двамата лекари, застанали с превързани очи край леглото. Внезапно почувства отвращение към традициите, които не допускаха присъствието на мъж в харема, дори да беше лекарят, от когото имаха спешна нужда.
— Хич не ме интересува кой ще я види. Искам само да оздравее.
— Те ще сторят всичко възможно, Джамил — увери го меко Рахин. — Но по-добре е да отидеш в съседната стая, защото ги притесняваш с присъствието си.
Дерек кимна и я последва. Тя имаше право, а и той смяташе да й зададе няколко въпроса, които никой не биваше да чуе.
— Ти познаваш жените от харема много по-добре от мен. Коя от тях би искала да убие Жахар?
Рахин колебливо го последва до прозореца, който гледаше към мраморния двор. Там нямаше никой. Слънцето превръщаше водните струи на фонтана в диамантени капчици. Джамил толкова отдавна не беше говорил с нея и радостта в сърцето й се смесваше с тъга, че не може да му помогне. Синът й явно бе разтърсен до дън душа от случилото се, иначе нямаше да се държи така необичайно.
— Твоите жени са ревниви, но не са злобни, Джамил. Наистина не знам коя би сложила отровата. Нура мрази всички, нали знаеш. Ала ако реши да отрови някоя, това ще бъде Шейла. Тя се стреми не толкова към леглото ти, колкото към мястото на първа кадъна.
— Коя друга?
— Мара загуби мястото си след идването на Жахар в розовия двор, но не вярвам, че би прибягнала към убийство, за да си го върне. Много добре знае, че никой освен нея не може да върши онова, което искаш.
— Коя друга? — повтори той.
— Помисли ли за собствените си врагове?
Дерек я изгледа отстрани и попита:
— Имаш предвид главния враг?
— Да. В града вече се знае, че си много привързан към новата наложница. Хората разправят, че с удоволствие оставащ в покоите си, за да се развличаш с нея. Враговете ти вероятно са преценили, че смъртта й ще те засегне болезнено и ще пожелаеш дори да присъстваш на погребението й, без да помислиш за опасността.
— Разбрах — отговори кратко той. — Изяснихме си положението.
— Разбира се, Хаджи Ага ще нареди да претърсят харема. Ако намерим отровата.. — Тя помълча и добави: — Не ми се вярва, че отровителят е бил толкова глупав, та да не унищожи остатъка.
След кратка пауза Дерек заяви:
— Искам Жахар да бъде отнесена в моите покои веднага щом стане възможно.
Рахин беше толкова слисана че неволно докосна ръката му.
— Ако възприемаш това като предпазна мярка, уверявам те, че ние тук ще се погрижим за всичко. Не се заблуждавай, Джамил! Та убийците вече няколко пъти проникват в частните ти покои. Миналата нощ и двамата бяхте в опасност.
Дерек призна, че майка му е права и меко сложи ръка върху нейната.
— Знам. Изглежда, че когато мисля за нея, губя целия си разсъдък. Можеш ли да ми обещаеш, че това няма да се повтори?
Рахин почувства, че очите й се напълниха със сълзи. За втори път синът й я молеше за помощ и й поверяваше скъпоценната си собственост. Вече не помнеше кога за последен път бе поискал нещо от нея. А откакто беше изпратила Касим в Англия, никога не бе я докосвал.
— Да, обещавам ти, че Жахар никога вече няма да получи отровено ядене. Ще й предоставя собствената си готвачка и опитвачите си. Те са с мен повече от двадесет години и са ми абсолютно верни.
Дерек кимна и разбра, че грижите му станаха с една по-малко. Щеше да бъде неразумно от негова страна да изведе Шантел от харема. И без това беше нарушил всички традиции заради нея. Трябваше да престане да прави неща, които Джамил никога не би извършил, иначе скоро щеше да се издаде. Но много му се искаше да защитава Жахар сам, без да предоставя това на други.
Обърна се отново към прозореца. Бяха си казали всичко. Искаше му се да й зададе хиляди въпроси, но трябваше да мълчи. Нека поне постои още малко край нея…