Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Хелър стоеше като на тръни. Хвърли поглед към останалите до фонтана.
— Луиз, според мен там няма раздвижване.
— Ами поговори с тях.
Хелър сви рамене и се отдалечи.
— Какво ще правим сега? — попита Сандърс.
— Връщаме се в службата ти.
— Всички ли?
— Да — каза Фернандес. — Това не е краят. Днес ще стават още събития и искам да присъствам.
На връщане Блакбърн се обади на Гарвин от телефона в колата.
— Процедурата по посредничеството свърши. Оттеглихме се.
— И?
— Притискаме Сандърс да се върне на работа. Но засега не приема. Държи се твърдо. Заплашва с иск за шейсет милиона долара.
— Господи! — изненада се Гарвин. — На какво основание?
— Дискредитация, защото фирмата е знаела за предишни прояви на сексуален тормоз от страна на Джонсън, но си е затворила очите.
— Не съм чувал за такова нещо — каза Гарвин. — А ти, Фил?
— Не — отговори Блакбърн.
— Има ли документи, които да доказват подобно твърдение?
— Не, сигурен съм — увери го Блакбърн.
— Добре. Тогава нека си заплашва. Колко време му оставихте?
— Дадохме му срок до утре сутринта или да се върне на старата си работа, или да напусне.
— Хубаво — одобри Гарвин. — Сега да поговорим сериозно. С какво разполагаме срещу него?
— Работим по обвинението за углавно престъпление. Още е рано, но има надежди.
— Ами истории с жени?
— Не открихме. Знам, че преди няколко години Сандърс чукаше една от секретарките си. Но в компютъра няма никакви данни. Според мен ги е изтрил.
— Как е възможно? Нали блокирахме достъпа му?
— Сигурно го е направил преди време. Не е вчерашен.
— Защо пък ще го прави преди време, Фил? Не е имал никакви причини да очаква подобен развой.
— Знам, но засега не намираме нищо. — Блакбърн замълча, после допълни: — Боб. според мен трябва да изтеглим пресконференцията.
— За кога?
— Утре в края на деня.
— Добра идея — изрече Гарвин. — Ще го уредя. Можем да я направим дори на обяд. Самолетът на Джон Мардън е сутринта — добави той за шефа на „Конли-Уайт“. — Ще стане.
— Сандърс се кани да протака до петък — поясни Блакбърн. — Просто трябва да го притиснем до стената. Вече е натясно. Няма достъп до данните на фирмата. Не може да стигне до „Конрад“ или нещо друго. Изолиран е. Изключено е до утре да открие нещо компрометиращо.
— Хубаво. А журналистката?
— Според мен ще пусне материала в петък. Вече е разбрала, не знам откъде. Но няма да устои на изкушението да смаже Сандърс. Историята е чудесна и тя няма да я изпусне. А това ще го направи на пух и прах.
— Чудесно — каза Гарвин.
Мередит Джонсън излезе от асансьора на петия етаж на „Диджи Ком“ и се сблъска с Ед Никълс.
— Липсваше ни на сутрешните заседания — каза Никълс.
— Ами да, трябваше да се погрижа за някои неща — отвърна тя.
— Има ли нещо, което трябва да зная?
— Не. Досадно е. Само някои технически въпроси за освобождаването от данъци в Ирландия. Ирландското правителство иска засилено местно участие в завода в Корк, а ние не сме убедени, че можем да си го позволим. Обсъждаме въпроса повече от година.
— Изглеждаш малко уморена — загрижено отбеляза Никълс. — Бледа си.
— Няма ми нищо. Ще си отдъхна, когато свърши всичко това.
— Всички ще си отдъхнем. Свободна ли си за вечеря?
— Може би в петък вечер, ако си в града — усмихна се тя. — Но не се тревожи, Ед. Става дума само за данъчни въпроси.
— Добре, вярвам ти.
Той й махна и продължи нататък по коридора. Джонсън влезе в кабинета си.
Там завари Стефани Каплан, която работеше на компютъра върху нейното бюро. Каплан видимо се притесни.
— Извинявай, че седнах на твоя компютър. Само проверявах някои сметки, докато те чаках.
Джонсън хвърли дамската си чанта на дивана.
— Слушай, Стефани — подхвана тя. — Хайде да изясним някои неща. Аз съм ръководител на направлението и никой не може да промени положението. Що се отнася до мен, тъкмо сега един нов заместник-директор на фирмата решава кой е на негова страна и кой не е. Ако някой ме подкрепя, ще го запомня. Ако не ме подкрепя, ще намеря начин да се справя. Разбрахме ли се?