Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред, братовчеде. Трябва само да ти приложа още една мъничка процедурка и после ще ти пратя вкусен обяд. Как ти се струва?
— Супер, док! Прекрасно! Ти си ми дружка! Най-добрият ми приятел!
Ветеринарят настрои някакъв малък уред, притисна го към бедрото на Дюк, подържа го там известно време и го махна. Докато си тръгваше, се усмихна на Хю:
— Практически вече е здрав. Сега ще поспи няколко часа, ще се събуди гладен и няма да знае колко време е минало. Тогава ще го нахраним и ще му дадем още една доза. Той е отличен пациент, не ни създаде никакви проблеми. Даже не разбра какво се е случило. А когато разбере, вече няма да има нищо против.
— Кой нареди това?
Хирургът го погледна е изненада.
— Главният прислужник, разбира се. Защо?
— Защо не ми е било съобщено?
— Не знам, по-добре питайте него. За мен това е най-обикновена поръчка, изпълнихме я както винаги. Сънотворни във вечерята и операция още същата вечер. После — следоперационни грижи и обичайните големи дози успокоителни. Някои много нервничат в първите дни. Затова понякога постъпваме по друг начин. Но нали виждате, той прие всичко много спокойно, сякаш просто сме му извадили зъб. Между другото, онзи мост, който поставих в устата ви, доволен ли сте от него?
— Какво? Да. Но това няма значение! Искам да знам…
— С ваше позволение, поговорете с Главния прислужник. А сега този човек моли да бъде извинен, чака го спешен случай. Просто се отбих да видя дали с пациента ми всичко е наред.
Хю се върна в покоите си и повърна. След това отиде да търси Мемток.
Мемток веднага го прие в кабинета си, покани го да седне. Хю беше започнал да цени Главния прислужник като приятел или поне като най-близкото до приятел същество. Мемток си беше създал навика да се отбива понякога вечер на гости при Хю и въпреки язвителния му поглед към живота и голямата разлика в произхода им Хю го намираше за доста умен и ободряващ, както и за доста добре образован за положението си. Хю остана с впечатлението, че Мемток страда от самота като на капитаните на кораби и че му е приятно да се отпусне и да се наслади на приятелския разговор.
Тъй като другите висши слуги се държаха подчертано вежливо е Главния изследовател, Хю, който сам чувстваше самота, приемаше с радост общуването с Мемток и го смяташе за свой приятел. До този момент… Хю попита Мемток направо, без да спазва протокола:
— Защо направи това?
Мемток изглеждаше изненадан.
— Какъв въпрос! Що за неподходящ въпрос! Защото лорд Протекторът ми заповяда!
— Така ли?
— Мой скъпи братовчеде. Укротяването винаги става по заповед на лорда. Разбира се, понякога аз му давам своите препоръки. Но заповедта за непосредственото изпълнение излиза от него. Ако за теб е толкова важно, мога да ти кажа, че в този случай не съм му давал препоръка. Той просто ми заповяда и аз изпълних заповедта. Това е.
— Мисля, че аз също трябваше да знам. Все пак той работи за мен.
— О! Но той вече беше прехвърлен в друг отдел, преди да се направи операцията. Иначе щях да те уведомя предварително. Коректност, братовчеде, коректността е най-важното нещо. Винаги контролирам своите подчинени, но никога не ги подвеждам. Домакинството не може да се ръководи по друг начин. Всичко трябва да е съвсем честно.
— Но на мен не ми беше съобщено, че е бил преместен. Не смяташ ли, че съм бил подведен?
— О, не, беше ти съобщено. — Главният прислужник се вторачи в множеството рафтове с мънички отделения на гърба на бюрото му и извади една бележка. — Ето.
Хю прочете: „СЛУЖЕБНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ПРОМЯНА — ЕДИН СЛУГА, МЪЖ (дивак, спасен и осиновен), известен под името Дюк, описание…“ — Хю пропусна тази част. — „Освободен от всички задължения в Отдела по древна история и зачислен към личната прислуга на Тяхна милост. Прехвърлянето влиза в сила веднага. МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ И ХРАНЕНЕ: без изменение до следващи…“
— Никога не съм виждал това!
— Защото е моето копие. Оригиналът е в теб. — Мемток посочи към долния ляв ъгъл. — Ето подписа на твоя заместник. Винаги е приятно, когато подчинените могат да четат и пишат. Безпорядъкът е по-малък. С разни невежи като Главния пазител можеш да разговаряш до прегракване, а после глупакът ще ти каже, че изобщо не е чувал това. Дори камшикът прояснява паметта му само за един ден. Наистина отчайващо. Много е неприятно непрекъснато да наказваш някой от висшите слуги. — Мемток въздъхна. — Бих предложил да го сменят, но помощникът му е още по-глупав.
— Мемток, аз никога не съм виждал тази бележка.