Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
Опита се да си напомни, че никой не е отговорен за действията на другите хора. Вярваше в това и се опитваше да го приложи на практика. Но установи, че студеният разум не му носи успокоение.
В края на краищата той се отърси от тези тъжни мисли, взе принадлежностите си за писане и седна да пише писмо на Барбара. Досега не беше намерил време да й разкаже за своите планове за бягство, нито да седне и да измисли шифър. Но тя трябваше да бъде нащрек и той непременно трябваше да я предупреди.
Барбара говореше немски. Той имаше някакви познания по езика, който бе изучавал една година в училище. Знаеше руски достатъчно, за да води елементарен разговор. Барбара бе научила някоя и друга дума от него, докато живееха в пустошта — игра, която двамата можеха да играят, без да дават на Грейс повод за ревност.
Той нахвърля черновата, а след това с неимоверни усилия успя да преведе писмото на смесица от немски, руски, разговорен английски, битнически жаргон, литературни аналогии, примитивен латински и няколко специални идиома. Накрая разполагаше със съобщение, за което беше убеден, че Барбара ще успее да разшифрова. Той обаче бе сигурен, че нито един студент по древни езици нямаше да успее да го преведе на Езика, дори ако съществуваше рядката възможност някой учен да владее английски, немски и руски.
Не се страхуваше, че някой друг ще може да го преведе. Ако Грейс го видеше, щеше да го определи като безсмислица; тя не владееше нито немски, нито руски. Дюк се бе отнесъл в наркотично забвение. Джо можеше и да се досети за смисъла, но Хю вярваше, че той няма да го издаде. Въпреки това се опита да завоалира смисъла му така, че дори Джо да не го разбере, като промени синтаксиса и правописа на някои думи.
Посланието гласеше следното:
От известно време планирам нашето бягство. Не знам как ще успея да го постигна, но искам денонощно да бъдеш готова да грабнеш близнаците и просто да тръгнеш с мен. Ако можеш, открадни малко храна, здрави обувки и се опитай да задигнеш и някой нож. Отиваме в планините. Смятах да изчакаме до следващото лято, докато момчетата пораснат. Но се случи нещо, което промени намеренията ми: Дюк беше укротен. Не знам защо стана така и се чувствам твърде зле, за да говоря за това. Но може аз да съм следващият. Възможно е да се случи и нещо още по-лошо… Помниш ли, когато Понс каза, че си представя синовете ни как прислужват на банкета? Скъпа, жребците никога не прислужват на банкетите. Тях ги очаква само една съдба; и двамата обещават да са доста високи. Това не трябва да се случва!
Не можем да чакаме повече. Столицата на Протектората се намира някъде в близост до бившия Сейнт Луис. Просто няма как да пробягаме целия път от там до Скалистите планини, като носим и двете момчета с нас. Няма начин да разберем, нито пък можем да очакваме, че и четиримата ще бъдем изпратени следващата година в Летния дворец.
Бъди смела. Отсега нататък не се докосвай до наркотика „Щастие“ под никаква форма; възможно е единствената ни надежда да е в това в решителния момент да бъдем готови за действие.