Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
Котето бе още много млада, пълнотата й беше някак приятна, както са приятни пухкавите дечица. Но затлъстялата Грейс бе нещо съвсем различно — нейде в тази тресяща се маса се криеше прекрасното момиче, за което той някога се беше оженил. Хю се опита да не мисли за това и не можеше да разбере какво й харесва Понс — ако наистина я харесваше. Всъщност той приемаше, че задължението тя да топли леглото на Понс не означава нищо. Все пак се предполагаше, че той е на повече от сто години. Дали имаше нужда от жена повече, отколкото Мемток? Хю не бе съвсем сигурен, нито пък го интересуваше особено. Понс имаше вид на шейсет и пет годишен мъж, все още силен и жизнен. Но Хю беше склонен да мисли, че ролята на Грейс в живота му бе на камериерка, а не на съблазнителка.
Докато Хю съвсем не се интересуваше от съдбата на Грейс, това не се отнасяше до Дюк. Един ден синът му се втурна в кабинета му и настоя да говорят насаме. Хю го заведе в покоите си. Не беше виждал Дюк от цял месец. Той редовно изпращаше преводи; нямаше никаква причина да го посещава.
Хю се опита да направи срещата приятна.
— Седни, Дюк. Мога ли да ти предложа чаша „Щастие“?
— Не, благодаря! Какви са тия работи, които чувам за майка?
— Какво си чул, Дюк? (О, Боже! Започва се…)
— Знаеш много добре какво имам предвид!
— Боя се, че не знам.
Хю го накара да го изрече на глас. Дюк беше узнал и за голяма изненада на Хю го бе научил едва тази сутрин. Тъй като повече от четиристотин слуги бяха отлично осведомени, че една от самките дивачки — не онази, високата и слабата, а другата — прекарваше в покоите на Тяхна милост повече време, отколкото в помещенията за прислугата, беше наистина невероятно, че бе минало толкова много време, преди Дюк да разбере. Впрочем той не общуваше много с останалите слуги и не се ползваше с голяма популярност. Мемток го наричаше „нарушител на спокойствието“.
Хю нито потвърди, нито отрече историята на Дюк.
— Е? — попита Дюк със заповеднически тон. — Какво смяташ да направиш по въпроса?
— За кое, Дюк? Да не би да очакваш от мен да сложа край на сплетните сред слугите?
— Не говоря за това! Нима просто ще седиш тук, без да направиш нищо, докато изнасилват жена ти?
— Най-вероятно. Ти идваш при мен с някаква история, която най-вероятно си чул от втория помощник на мияча на чинии, и очакваш от мен да направя нещо? Първо, бих искал да знам защо си мислиш, че този слух е верен? Второ, какво от онова, което ми разправи, подсказва, че става въпрос за изнасилване? Трето, какво очакваш да направя? Четвърто, какво смяташ, че мога да направя? А сега добре помисли над въпросите ми. След това можем да поговорим какво ще направя.
— Стига си извъртал нещата!
— Нищо не извъртам. Дюк, ти получи скъпоплатено образование на юрист — това го знам, защото нали аз го плащах. Много пъти си ми повтарял израза „силата на доказателствата“. Сега използвай това образование. Обмисли въпросите ми. Защо си мислиш, че този слух е истина?
— Ами… Чух го и поразпитах наоколо. Всички го знаят.
— И какво? Едно време всички са знаели, че Земята е плоска. Какво точно твърдят? Бъди по-точен.
— Ами нали ти казах. Майка е назначена да топли леглото на онова копеле.
— Кой ти каза това?
— Ами всички!
— Ти попита ли началника на самките?
— Да не мислиш, че съм полудял?
— Ще приема това за риторичен въпрос. Ще обобщя накратко онова, което „всички знаят“, както сам се изрази. Грейс е взета да прислужва на горния етаж. Това може да бъде потвърдено, ако е истина. Задълженията й могат да бъдат най-различни — да прислужва на Тяхна милост, да прислужва на знатните дами от семейството и какво ли още не. Искаш ли да ти уредя среща с началника на самките, за да го попиташ какви са задълженията на майка ти? Защото аз не знам какви са.
— А, ти го попитай.
— Няма да го направя. Сигурен сам, че Грейс ще реши, че я дебна. Да предположим, че ти си го питал и той ти е отговорил, че тя е назначена да топли леглото на Тяхна милост, точно както подозираш от слуховете. Да го допуснем като предположение, защото засега ти не можеш да докажеш нищо. Какво общо има това с изнасилване?
Дюк го погледна изненадано.
— Това дори от теб не бих го очаквал. Нима просто си седиш тук и смело ми казваш в лицето, че според теб майка ще направи нещо такова доброволно?
— Отдавна съм се отказал да мисля на какво е способна майка ти. Но не съм казал, че е направила нещо. Ти го каза. На мен нищо не ми е известно за това, че е назначена да топли леглото на Тяхна милост, от теб го научавам. А ти просто си чул слух, без да имаш доказателства. Но дори да е вярно, аз не знам дали тя наистина спи в леглото му — доброволно или не. Никога не съм виждал леглото му, нито пък съм чувал някакви слухове по този въпрос… Само твоите грозни помисли. Но дори те да са верни до някаква степен, аз все още не мога да бъда сигурен дали правят нещо друго, освен че спят в едно легло. Споделял съм легло с жени, без да се е случвало нищо друго, освен да спим. Стават и такива неща. Но дори и да имат сексуални отношения — което е твое предложение, не мое, — аз силно се съмнявам, че през живота си Тяхна милост е изнасилил дори една жена. Особено пък на тази възраст.