Битие [bg]

— Минахме Белтуей — каза тя. Беше малко изненадана, че бдителната охрана на Вашингтон бе пуснала цепелина да мине през стената от сензори и лъчи без никакво забавяне и подробни проверки. Отдолу и напред можеше да различи огромния влекач „Умберто Нобиле“, който теглеше въжето по Глеб Руод. Форт Майърс се издигаше отляво. Сянката на цепелина пробяга през огромна градина надгробни камъни — националното гробище Арлингтън.

— Властимащите понижиха достоверността на слуха — каза гласът в ухото й. — Професионалните закрилници на нацията се насочиха към по-правдоподобни заплахи… никоя от които не е определена като достатъчно вероятна, за да заслужава обявяване на тревога. Злонамерените цепелини дори не влизат в списъка на заплахите.

Тор тракна със зъби и насочи вниманието на очилата към журналистическите източници на „Медиякорп“, които вече (със закъснение) бяха достъпни за репортери от нейното ниво. Седем минути след повишаването на напрежението, породено от потока слухове, вече се формираше консенсус. Целта на спама не беше да се отвлече вниманието от терористична атака, бе заключила масмъдростта. Именно той беше атаката. При това не особено ефективна. Националната производителност бе спаднала само с едно на двайсет и три хиляди — твърде малка щета, за да си струва риска от съдебно преследване и наказание. Но пък и неохакерите рядко ги беше грижа за последствията.

Като стана дума за последствия, малката й шпионска експедиция вече си навличаше такива. Експертите по благоприличие на „Медиякорп“ например явно започваха да насочват вниманието си към последните събития. В очилата на Тор светна меморандум, който променяше утрешния график за първия й ден като служител във вашингтонския отдел. По време на обедната почивка — веднага след основното въвеждане — трябваше да се яви на курс по „Правилни преценки в непредвидени ситуации“.

— Ох, страхотно — изсумтя Тор и забеляза, че дирижабълната компания е запорирала петстотин долара от сметката й като глоба за „Непозволено влизане в райони с ограничен достъп“.

МОЛЯ, ОСТАНЕТЕ НА МЯСТО, ГОСПОЖИЦЕ ПОВЛОВ — светна приоритетно съобщение. — СЛЕД МАЛКО ПРИ ВАС ЩЕ ДОЙДЕ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА СЕ ВЪРНЕТЕ НА МЯСТОТО СИ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО КАЦАНЕ.

— Направо превъзходно!

Напред, отвъд заоблената кожа на дирижабъла, видя ниската грамада на Пентагона, цялата настръхнала от ракети, лещи и антени. Анклавът си оставаше строго охранявана територия десет години след като Министерството на отбраната беше преместило централата си в „пазено в тайна място в Минесота“.

Скоро щяха да се появят закотвящите кули и доковете на националното летище „Рейгън-Клинтън“ и да отбележат края на трансконтиненталното й пътуване. И края на всичките й надежди за безупречно начало на новата й кариера в „Биг Тайм Медия“ въпреки серията интересни истории, от онази за центъра „Аткинс“ до речта на Хамиш Брукман на конференцията на боготворците.

Обърна се към груповия ум.