Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
– Концентрирайте се. Гарануин, по-късно ще ти сритам задника. Но сега трябва да намерим съкровищницата.
– Убеден съм, че камъкът се намира в паник стаята, която архитектът е проектирал, но трябва да минем през двойни врати, за да се доберем до него – каза Рийс.
– И как разбра?
– Двамата с архитектката си поприказвахме – ухили се той, а в порочно циничните му очи проблесна пламък.
– Обзалагам се, че така е станало – отвърна Грейс и отново завъртя очи. – Блондинка или брюнетка?
– Червенокоса – обясни елфът. – Прелестна, естествена червенокоска. Тези дни се срещат толкова рядко.
– Съсредоточи се! – изръмжа Грейс. – Защото намирам за интересен факта, че Вонос излиза от стаята, която се намира точно срещу онази, в която палячото Провачек се затвори, за да се срещне с агента на недвижими имоти?
– Правдоподобно алиби? – предположи Алексий. – Той е тук, на видяно място, докато някои друг изяжда гостите му?
Рийс прошепна нещо, наподобяващо песен или заклинание, след това кимна към вратата, през която преди малко влязоха двамата мъже. Провачек и Фулър излязоха и изглеждаха необяснимо самодоволни. Тръгнаха към Алексий и останалите, но по незнайна причина смениха посоката и ги избегнаха, без изобщо да ги забележат.
– Още една магия – предположи Алексий, а елфът се усмихна.
– Да проверим зад врата номер едно – предложи Грейс, а двамата мъже я последваха, и тримата влязоха вътре.
– Бинго! – очите ѝ е разшириха щом съзря вътрешността на стаята. – Не мога да отрека, че Вонос разполага с пари.
Вратата имаше формата на огромна амбразура16, обла и покрита отвсякъде с болтове. Изработена бе от прозрачен материал, който им показваше друга врата подобна на тази, само че стоманена, зад амбразурата.
– Пари и сигурност – изрече Алексий ядно. – Как, по дяволите, ще минем през нея?
Рийс просто махна с ръка, прошепна неразбираемо заклинание и първата врата съвсем бавно и леко се отвори.
– Готин номер – призна атлантът.
– Така е, но само това мога да направя. Вътрешната страна е масивна, подсилена стомана, а в метала е вградена магия, която възпира тази на фае. Безполезен съм срещу…
Тихото скърцане на ключалките прекъсна елфа, той се огледа около себе си, изненадан от това, че Алексий вече бе отворил втората врата.
– Трик с водата – по всичко личеше, че Алексий бе доволен от себе си.
Грейс завъртя очи за пореден път.
– Достатъчно, момчета. Не може ли просто да се разбираме? – влезе във вътрешната стая и подсвирна, с което им даде знак да я последват. – Това е абсолютно невероятно! Изглежда Вонос е събирал тези съкровища с години.
– Невероятно – повтори тихо. – Вижте това! – посочи към оформени в пирамида златни предмети, които, изглежда, бе задигнал от гробница на император.
– Никак не е зле – коментира бездушно Рийс и постави ръка на ковчеже, препълнено с блестящи скъпоценни камъни.
Рубини, изумруди, сапфири и диаманти изпълваха съдържанието му и преливаха на пода в стаята.
– Ако диамантът е тук, сме в беда – каза Грейс. – Как ще успеем да го намерим сред всичко това? Освен това няма как да изнеса цялото ковчеже в сутиена си.
Рийс прокара ледения си поглед по тялото ѝ и се засмя.
– Страхувам се, че тази част от облеклото ти липсва.
Жената погледна надолу към корсажа си само за да осъзнае, че той бе прав.
– Ако още веднъж споменеш бельото на Грейс, ще отрежа заострените ти уши и ще ти ги сервирам на поднос – заплаши Алексий, като вдигна позлатен и обсипан с диаманти кинжал, и го насочи към Рийс.
Грейс извъртя очи.
– Сериозно? Намираме се в съкровищница като никоя друга, освен тази в Ел Дорадо, а вие сте на път да се сбиете заради сутиена ми. Трябва да се омитаме преди Вонос да се е върнал, няма начин да остави тези красоти без надзор. Да не забравяме, че никак не е глупав.
– Благодаря за милите думи – прозвуча леден и суров глас зад тях. – Не ви ли дойде на ум, че може да имам охрана? Следя несполучливата ви експедиция още от самото начало, тръпнейки да разбера какво търсите.
– Само тоалетната – обясни Рийс и го изгледа изключително спокойно.
– Много добре – отвърна Вонос. – Съмнявам се пълният мехур да те притеснява, след като си мъртъв.
16 Отвор в стена; бойница – Б.р.
Глава 29
Грейс веднага съжали, че не отдели време да се обади на Мишел. И на леля Бони, макар че не я бе виждала от години. Да се обади на когото и да е. За да каже: „Здравей, как си? Съжалявам, но след като тази сутрин болезнено и безвъзвратно умра, няма да можете да се свържете с мен“.