Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Съпругът на Бирте Филип Бекер намерил бележник, където тя записвала телефонни номера, дати и кратки данни с помощта на съвсем елементарен код. След като го разгадал, той ме осведоми за съдържанието, доказващо, че Бирте е поддържала връзки с други мъже.
— Мъже? — изплъзна се неволно от устата на Ерик.
— Е, за ваше успокоение вашето име се среща най-често в бележките ѝ. Виждали сте се на различни места, ако съм разбрал правилно?
Ерик не отговори. Имаше чувството, че се вози в лодка, а от хоризонта се задава гигантска вълна.
— Бекер е научил адреса ви, взел е пистолета-играчка на сина си — удивително правдоподобна имитация на „Глок 21“ — и е дошъл пред дома ви. По думите му искал да види страха и очите ви, когато ви заяви намерението си да разкаже всичко на полицията. Промъкнал се заедно с колата на съпругата ви и впоследствие разбрал, че вътре е само тя.
— И… и…
— Да, разказал ѝ е за връзката ви с Бирте.
Ерик стана от кашона и се приближи до прозореца. От апартамента се откриваше изглед към парка в „Туршхов“. Осло се къпеше в бледо предобедно слънце. Ерик не харесваше апартаменти, обърнати към стари жилищни сгради, защото местоположението предвещаваше стълби. Колкото по-хубава гледка, толкова повече стълби и толкова по-скъпи и тежки предмети в жилището. А това означаваше по-високи обезщетения, по-чести контузии и намален състав на носачите. И все пак рискът да поддържаш ниски цени, за да привличаш най-платежоспособните клиенти в бранша, си струваше. С времето всеки поет риск даваше резултат. Ерик дръпна от цигарата. Полицаят направи няколко крачки по паркета. Ерик изобщо не се заблуждаваше: при този старши инспектор триковете му да протака безкрай нямаше да минат. Нямаше как да изхвърли тази жалба в коша. Бирте Улсен, понастоящем Бекер, щеше да се превърне в първия клиент, от когото Ерик претърпява загуба.
— Призна, че с Бирте Бекер били любовници от десет години — разказа Хари. — Преспал с нея още на първата им среща. Тогава Бирте била бременна от мъжа си.
— Не се казва „бременна от мъжа си“, а „бременна с момиченце или момченце“ — поправи го Ракел и натисна възглавницата, за да го вижда по-добре.
— Мм — Хари се надигна на лакът, протегна се над нея и взе кутията с цигари от нощното шкафче. — Важи в осем от десет случая.
— Какво?
— По радиото чух, че между петнайсет и двайсет процента от всички деца в Скандинавия са отгледани от баща, който не съвпада с биологичния им създател, без нито те, нито той да знае това.
Хари извади цигара и я вдигна срещу следобедната светлина, която се процеждаше през щорите.
— Ще си я поделим ли?
Ракел кимна мълчаливо. Тя не пушеше, но докато с Хари бяха заедно, имаха навик да изпушват заедно една цигара след секс. Първия път, когато го помоли да си дръпне от цигарата му, Ракел обясни, че го прави, за да изпита същото като него, да усети как никотинът отравя кръвта ѝ и едновременно я отпуска, да му стане още по-близка. Тогава Хари се сети за наркоманките, с които се бе сблъсквал в работата си — бяха започнали да се боцкат по същата идиотска причина — и отказа да ѝ даде от цигарата си. Ала Ракел успя да го убеди и пушенето се превърна в техен ритуал. След като се бяха любили бавно и продължително, понякога цигарата сякаш удължаваше удоволствието от любовния акт. Друг път я възприемаха като лула на мира след кавга.
— Но Лосиус има алиби за цялата вечер, през която Бирте изчезна — продължи Хари. — Бил на мъжко парти в „Твайта“. Купонът започнал в шест и продължил до зори. Десетима свидетели са готови да потвърдят, че Ерик не е мърдал оттам. Повечето от тях са пълни боклуци, разбира се, но показанията са си показания.
— Защо се налага да криете, че не сте заловили Снежния човек?
— Докато не знае какво сме открили, ще се скрие и няма да извършва повече убийства. Освен това, ако продължава да си мисли, че разследването е приключило, няма да е нащрек. А през това време ние спокойно и методично ще се приближаваме към него…
— Ирония ли долавям?
— Сигурно — Хари ѝ подаде цигарата.
— Значи, не вярваш много-много на тази стратегия?
— Според мен шефовете ни имат немалко причини да крият обрата в разследването. Нали началникът на криминалната полиция и Хаген се биха в гърдите на пресконференцията, че сме разобличили Снежния човек…