Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
Кралят е възбуден от предизвикателството.
— Те са повече от нас, но мисля, че имат по-лошо въоръжение — изкрещява. Хваща Чарлс Брандън за рамото. — Не мислиш ли така, Чарлс? Аз смятам така! Не мислиш ли и ти така?
— По-лошо въоръжени са — казва Чарлс убедено. — Но са два пъти по-многобройни от нас.
— Погрижил си се да укрепиш Портсмут — иска да се увери кралят.
— Поставил съм топове по всяка точка, включително тук — казва Чарлс мрачно. — Ако се приближат още, можете лично да стреляте с топа.
— Няма да се доближат — заявява кралят. — Няма да ги допусна в английски води. Забранявам им дори да се доближават до английска земя. Аз съм кралят! Ще дръзнат ли да ме предизвикат на моя земя? В собствения ми замък? Не се страхувам от нищо. Винаги съм напълно безстрашен.
Виждам, че Чарлс Брандън не ме поглежда, сякаш е по-добре да се преструва, че не е чул тщеславните, надути хвалби на краля. Оглеждам се за доктор Бътс и откривам бледото му лице в самия край на тълпата придворни. Кимвам му и той се приближава.
— Негово величество е превъзбуден — забелязвам.
Той гледа как Хенри крещи на един паж да му помогне да докуцука мъчително от единия край на кулата до другия, как се надвесва през стените и плясва един топчия по гърба. Държи се като човек, който отвежда битката до сърцето на слаб враг, като човек, сигурен в победата. Крещи заплахи, сякаш могат да го чуят, сякаш може да промени нещо. Държи се така, сякаш яростта му и гневът му срещу французите могат да отклонят безмълвното приближаване на техните безбройни кораби и да спрат равномерното биене — което сега чуваме — на барабаните от техните кораби с платна и весла, задаващо неумолимия ритъм на греблата.
— Вече няма как да бъде удържан — казва доктор Бътс.
Зная, че ни предстои да видим нещо ужасно. Френската флотилия настъпва все по-близо и по-близо, а малките английски кораби излизат с клатушкане от пристанището и не могат да се подредят в никаква формация: пристанищните баржи безрезултатно ги теглят напред, опитвайки се да хванат вятъра. Няколко кораба опъват платна и се отдалечават бързо от брега, а някои се опитват да се обърнат, за да насочат топовете си към ниските френски кораби с платна и весла. Французите настъпват безмилостно: корабите с платна и весла отпред, големите кораби — зад тях.
— Сега ще го видите! Сега ще видите нещо — предрича кралят. Слиза с клатушкане до най-външната точка на крепостната стена, обръща глава и изкрещява назад към мен, но думите му са удавени в рева на големите оръдия, когато първите английски кораби влизат в обхвата на френските топове.
Английските топове отвръщат. Виждаме как черните квадрати се отварят по бордовете на корабите, когато амбразурите за оръдията се разтварят и изкарват топовете навън, после облаче дим, когато всеки от топовете стреля и се готви за презареждане.
— „Мери Роуз!“ — изкрещява Хенри, като момче, което подкрепя любимия си участник в турнир. — „Хенри, крал по Божия милост!“
Виждам как „Мери Роуз“ се готви да нападне, люковете за топовете ѝ са широко разтворени. Изглежда така, сякаш са стотици, натрупани в редици от горната ѝ палуба до ватерлинията. На горната палуба виждам мъже: капитанът на кораба и боцманът на мостика, и една фигура зад тях — предполагам, че е Томас; предполагам, че онази дребна неподвижна фигура с дръзката червена пелерина е мъжът, когото обожавам.
— Бог да го пази. О, Бог да го пази — успявам само да прошепна.
Виждам двете бойни кули на носа и кърмата, построени високо, претъпкани с войници. Слънцето блести по шлемовете им и аз виждам да вдигат пиките си, докато чакат шанса си да нападнат и да превземат вражеските кораби на абордаж. Томас ще ги поведе, когато започне нападението. Ще трябва да скача от един кораб на друг и с рев да ги призовава да го последват. Под бойните кули, над средата на откритата палуба, от едната до другата страна са опънати мрежи. Това са бордовите мрежи, за да не може никой да скочи на борда в ответна атака и да превземе скъпоценния ни кораб. Виждам подредените войници под мрежите. Когато се доближат достатъчно до френски кораб, те ще бъдат пуснати да излязат и да връхлетят като рояк.
— Огън! — изкрещява Хенри, сякаш могат да го чуят от кулата. — Огън! Огън! Заповядвам ви!
Към прекрасния, полюшващ се английски кораб се насочва баржа, с весла като крака на насекомо, пълзящо из водата. От носа ѝ внезапно блъвва облак черен дим. Долавяме вонята на барут, стелеща се над водата.