Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
— Сериозно? Какво ги кара да мислят така?
— Ами… съобщиха ми, че Франк Белами е оставил бележка с името на мъжа, който го е убил.
— О? Кой е той?
— Швейцарската полиция все още се опитва да идентифицира заподозрения, но ми дадоха името му, а след малко ще ми изпратят снимка на бележката, оставена от Франк Белами. Убиецът е мъж на име Томас Нороня. Познато ли ви е?
— Томас ли? Да не е Томаш?
— Може и да е така.
— Знам кой е. Полицията арестува ли го вече?
— Работят по въпроса.
Халдерман погледна часовника си; беше почти шест сутринта.
— Вижте, господин…
— Зелазни. Пол Зелазни.
— Вижте, Пол. Когато получите копие на бележката, оставена от Белами, изпратете ми я в Лангли с референция "спешно", става ли? Искам да е в кабинета ми, когато пристигна, защото настоявам да се погрижа за случая лично. Благодаря за обаждането. Приятен ден.
Без да изчака събеседника си да се сбогува, Халдерман затвори. Вдигна поглед към прозореца и се взря в утринната светлина. Устните му се разтвориха в доволна усмивка, докато си представяше перспективите, които се разкриваха пред него.
Най-сетне Франк Белами беше извън играта.
III
Томаш бе зает с пратката, пристигнала с бърза поща, която току-що му бяха доставили. Той взе пакета и заинтригуван, дълго се взира в него. Кой, по дяволите, му пращаше колет от Швейцария? Първото нещо, което направи, бе да провери марките — нямаше съмнение, наистина бяха от Швейцарската конфедерация. Историкът разгледа печатите върху марките и установи, че са поставени предишния ден в пощенски клон в Женева.
— Какво съвпадение…
Тази случайност го изненада, тъй като самият той беше в същия град по същото време. Защо не му бяха връчили пакета лично? Може би подателят не е знаел, че Томаш е бил в Женева, и всичко е просто съвпадение. Това бе единственото разумно обяснение, което му хрумваше. След първоначалната почуда историкът реши, че случаят не заслужава чак такова внимание. Макар че обикновено бе подозрителен към съвпаденията, знаеше, че понякога се случват, затова най-добре бе да продължи нататък и да отвори пакета.
Разкъса хартията по краищата и извади съдържанието му. На пръв поглед предметът вътре приличаше на дебел диск, но тъй като бе увит в целофан, не се разбираше какъв точно е той. Затова трябваше да го разопакова целия, за да види най-сетне какво са му изпратили.
— Да ме вземат мътните!
Вътре имаше меден артефакт, който приличаше на гигантско йо-йо, поръбено с кожа, достатъчно голям, за да изпълни дланта на Томаш. От едната страна имаше геометрично изображение с два външни кръга, изпълнени с еврейски и латински букви, а в средата — релефна Давидова звезда с позлатени линии.
Реакцията на Томаш привлече вниманието на секретарката.
— Какво има, господин професоре? Случило ли се е нещо? — Историкът разгледа предмета и изображенията по него и го показа на Албертина.
— Изпратили са ми пентаграм, погледнете!
— Какво е това?
Пентаграмът е амулет, използван за магически възвания.
— Историкът прокара пръст по линиите на пентаграма. Посочи буквите, изписани в горната част на външния кръг.
— Виждате ли това? Иврит. Означава Mafteah Shelomoh. Предполагам, че познанията ви по иврит не са подобри от латинския ви…
Секретарката се засмя.
— Правилно предположение.
— Ами Mafteah Shelomoh е названието на иврит на Clavis Salomonis — ръководство по магия, най-често приписвано на цар Соломон. — Заговори тихо, сякаш споделяше някаква тайна. — Разбира се, това е само легенда. Всъщност Clavis Salomonis е по-скоро продукт на Италианския ренесанс от XIV и XV век. Някои дори вярват, че е вдъхновила и други популярни ръководства по магия като Lemegeton, или Clavicula Salomonis Regis.
Албертина изглеждаше объркана.
— О, много добре — каза тя, като очевидно не разбираше нищо. — И защо ви изпращат такова нещо?
Томаш разгледа разтворения пакет в търсене на препратка към подателя — писмо или картичка, или някаква бележка, която да му даде, макар и бегла представа за произхода и причината за тази пратка. Не откри нищо.
— Не знам — предаде се той. Отново се взря в марките и печата от Женева и се опита да се сети кой в този град би могъл да му изпрати пентаграм. Щом се замисли за това, му хрумна нещо. — Или пък… може би знам. Може да е бил само мосю Перен! Кой друг би ми изпратил подобно нещо?