Ключът на Соломон

IV

Ъгловото огледало му подсказваше, че нещо не е наред с възела на вратовръзката. Развали го и го върза отново, като този път го заглади, за да захване по-добре дебелата част от копринения плат. Огледалото потвърди, че сега възелът бе съвършен — голям и вдлъбнат по средата. Погледна часовника си и установи, че вече е седем сутринта.

Часът бе настъпил.

Извади мобилния си телефон и потърси номера на директора на Националната служба за тайни операции към ЦРУ. Откри в контактите си Хари Фъч, натисна бутона и чу сигнала за звънене.

— Халдерман, копеле такова! — отговори гласът от другата страна на линията. — Какво искаш?

— Белами е мъртъв.

— Научих. Добра новина, а? Агенцията няма нужда от реликви като него.

— Швейцарците разследват случая като убийство, а това може да усложни нещата. Смяташ ли, че има повод за тревога?

Отговорът се забави, сякаш събеседникът от другата страна на линията внимателно подбираше думите си. Когато най-сетне проговори, гласът на Фъч звучеше много предпазливо.

— Нима намекваш, че моята служба е очистила стареца? — попита той с писклив тембър. — Самият аз се чудех кой би спечелил най-много от разкарването на дядката. И познай кой е първият, за когото се сетих? — Тонът на Фъч стана твърд. — За тебе, кучи сине!

— Не ми приписвай тази гадост! — изръмжа Халдерман. — Как смееш!

— Все някой ще поеме вината за това, драги — предупреди директорът на службата за тайни операции. — Защото някой го е убил, а аз вече се погрижих да не заподозрат мен.

— Аз също имам готово алиби, затова много внимавай какво ще направиш, ясно?

Разговорът замря за кратко, докато всеки обмисляше позицията на другия.

— Слушай, бележката, оставена от стария, може да реши проблема — предложи Фъч помирително. — Видя ли я?

— Чака ме в кабинета ми — комплимент от посолството ни в Берн. Защо, каква е идеята ти?

— Там е написано някакво име, нали така? Това си е чист късмет! Трябва да погнем този тип с всички сили. Случайно да знаеш кой с?

— Един португалец — историк и криптоаналитик, който, макар и досаден, вече два пъти ни е сътрудничил. Веднъж по повод на Иран и втори път заради Ал Кайда. Отракан пич, трябва да внимаваме с него.

— Да внимаваме ли? Шегуваш ли се, или какво? Откога шефът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ се страхува от някакво копеле? Не… Този пич е прецакан.

— Добре, но той бе доста смел онзи път, когато се справихме с Ал Кайда, помниш ли?

— Ал Кайда ли? Чакай, не ми казвай, че това е португалецът, който… който…

— Точно той. Тогава случаят бе засекретен в името на националната сигурност и не стигна до вестниците, но аз го видях в действие и повярвай ми, драги, умът на този тип наистина щрака. Не трябва да го подценяваме.

— Хм, чудя се как името му е попаднало в бележката от стареца.

— Аз също. Блъскам си главата, но не намирам отговор. Вярно е, че Франк се държеше зле с него, но знам, че го ценеше. Какво го е накарало да напише името му, преди да умре, е загадка.

Фъч замълча, докато размишляваше. Когато заговори отново, тонът на гласа му не търпеше възражения.