Среднощният диамант [bg]

— Ще отворите ключалката с шперц? — попитах. Дъждът отслабваше и аз отметнах назад няколко тънки кичура подгизнала коса.

Той не вдигна поглед, докато преглеждаше инструментите, но в гласа му имаше изненада:

— Откъде знаеш?

— Ами… защото държите комплект шперцове.

— Не това исках да… няма значение. Щом си такава умница, предполагам, че нямаш нужда от мен. — Той понечи да затвори калъфа.

Посегнах към ръката му, а после се отдръпнах:

— Не, чакайте. Наистина имам нужда от вас. Виждала съм такива преди, но нямам собствени.

Той изчака няколко мига, може би за да ме накара да се разтревожа, а после отново отвори калъфа. Избра инструмент с извит като кука край и го вмъкна в ключалката на бравата. След няколко бързи движения чух едва доловимо щрак. Той се изправи — доколкото позволяваше прегърбената му фигура.

— Заповядай.

— Успяхте на първия опит.

— Това е обикновен тип ключалка. — Той пъхна инструмента обратно в калъфа му. — Невинаги е толкова лесно. Понякога трябва да се вслушаш. Да усетиш запъването на бравата отвътре.

Посегнах към дръжката на бравата:

— Е, благодаря ви. Признателна съм за помощта.

— Позволи ми тогава да ти окажа още малко помощ. Искаш ли онова момиче да те остави на мира? Не прибягвай до груба сила. Тя си има своето място, разбира се, но информацията е това, което ти дава истинска власт.

Отпуснах ръка отново отстрани до тялото си:

— Какво имате предвид?

— Е, с това те държи тя, нали? С информация.

— Не информация. Клевета. Не е вярно. Никога не бих…

— Доказваш довода ми — прекъсна ме той. — Виж колко се разстройваш — заради няколко думи. Така че събери малко сведения в нейна вреда. Тя има нещо в миналото си. Всеки има. Разкрий го и тогава ти ще си тази, която ще има власт. — Протегна към мен комплекта шперцове. — Вземи това. Ще ти помогне да влезеш на места, където не би трябвало да бъдеш. Там ще намериш отговорите, които са ти необходими.

Не го взех.

— Не мога да приема това.

— Имам още три комплекта у дома. — Той тикна комплекта в ръката ми и се обърна. — Сега трябва да отида да намеря другите приятели, преди да тръгнат обратно към селото. Не се забърквай в неприятности.

Мъжът се отправи с тежки стъпки навътре в тъмнината, оставяйки ме с шперцовете. Изпитах внезапен импулс да го повикам обратно, да попитам защо бе ми помогнал, без да очаква нищо в замяна. И защо, за бога, щеше да има нужда от толкова много комплекти? Вместо това се шмугнах обратно в кухнята и се качих в стаята си.

Тамзин, едно от момичетата, с които делях стая, беше заета да пише писмо и хвърли само кратък поглед към подгизналите ми от дъжда коса и дрехи:

— Дори не искам да знам.

Другата ни съквартирантка, Аделейд, се беше проснала на леглото си с някаква книга и сега се изправи рязко:

— Е, аз пък искам! Изплюй камъчето, Мира. Какво е станало с теб? На практика си гола.

Хвърлих поглед надолу и осъзнах, че не грешеше напълно. Подгизналата нощница прилепваше по цялото ми тяло. Бързо се увих с едно одеяло и изпитах надежда, че е било твърде тъмно и работникът не е забелязал кой знае какво.

— Ъъ, нищо важно. Просто случайно се оказах заключена навън.

Това отново привлече вниманието на Тамзин. Малко неща й убягваха.

— Кой го направи? Клара?

— Няма значение. Остави — казах, докато изстисквах водата от черната си коса. Слуховете, разпространявани от Клара, още не бяха достигнали до съквартирантките ми и се надявах нещата да си останат така.

— Разбира се, че има значение, мътните да го вземат. — Когато се развълнуваше, Тамзин отново заговаряше на далекта си от Маркет Дистрикт. Мистрес Мастърсън би изпаднала в ужас. — Знаеш ли колко неприятности ще си навлечеш, ако те хванат навън? Мистрес Мастърсън ще си помисли, че си се захласнала по някой мъж и се срещаш тайно с него.

Аделейд се засмя и закачливо подхвърли в отговор:

— Не мисля, че някой би се хванал на това.

— Не приемай всичко на шега — отвърна остро Тамзин.

— Не го приемам на шега! Но наистина не мога да си представя Мира да си загуби ума по каквото и да било — особено по някой мъж. Искам да кажа, за бога, къде би намерила някой? Единствените мъже, които виждаме, са тримата Торн и няколко преподаватели. А и те почти не се свъртат тук. Докато стигнем в Адория, никоя от нас няма дори да помни как да говори с мъже. Не е зле мистрес Мастърсън да доведе няколко, с които да се упражняваме.

Аделейд се шегуваше, но Тамзин прие думите сериозно. Тя вечно беше нащрек за подходящи възможности.