Виелица на сенките [bg]

— Чуто — важно кимна флинито и козлокончето направи още един кръг над нас.

— Точно като водно конче — завистливо въздъхна Мумр, наблюдавайки полета на магическото същество.

— Информация. Безплатно — пропя междувременно флинито и изкриви лице. Явно мразеше да прави безплатно каквото и да е. — От Червената местност, онази до град Чу, са изчезнали всички птици. А също така глиганите, лосовете, мечките, вълците и почти всички горски духове.

— Защо? — рязко попита Еграсса.

— Ако знаех, информацията нямаше да е безплатна — раздразнено отвърна Аарроо. — Това ми го каза духът на големия пън, който е на три левги от онова място. Самият той не знаеше, но в последно време малките жители се опитват да стоят по-далеч от тези места. И мълчат, сякаш устите им са пълни с вода.

— Глупава информация — Халас раздразнено подръпна брадата си.

— Каквато кашата, такава и информацията! — ядоса се флинито и козлокончето му гневно зажужа. — Ако гномът ще се заяжда, намерете си някой друг да ви донася новини! Нека този брадатият да ви ги казва!

— Млъквай, Халас — веднага каза Змиорката.

— Моля да простите на моя слуга, почтени Аарроо г"наа Шпок от клона на Кристалната роса — помирително каза Миралисса.

— Слуга? — беззвучно попитаха устните на гнома.

Делер показа юмрук на Халас. Гномът се зачерви като нажежен метален лист в ковачница, но не каза нищо.

— Така е по-добре — доволно се ухили флинито и козлокончето направи трети кръг над главите ни.

— Ние ще минаваме ли през тази територия, лейди Миралисса? — попита междувременно Алистан Маркауз.

— За съжаление, да. Това е най-краткият път.

— Но има и други, нали? — отделяйки всяка дума, уточни графът.

— Има, но ако минем през Червената местност, до утре вечер ще сме при Костните дворци. По обиколния път ще изгубим пет или шест дни. А и пътят ще минава точно по границата на обитаваните от орки земи. Прекалено опасно е.

— Няма да е по-опасно от място, от което са изчезнали всички горски духове — не се съгласи с братовчедка си Еграсса.

— Ще поемем този риск, Еграсса — блеснаха очите на елфийката.

— Ти си по-старша в рода, решението е твое — елфът вдигна ръце нагоре, показвайки, че няма намерение да спори с нея.

— Новини — флинито изчака края на разговора и изпя: — При това са цели три. Цената на първата е един танц на този упорит гном.

— Какво? — изрева Халас. — Гномите не танцуват за никого!

— Значи ми е провървяло двойно! — злорадо се ухили флинито. — Ако искате да чуете първата новина, нека гномът да танцува. Ако не искате — отлитам. Аз вече изпълних поставената ми задача и общувам с вас само от учтивост.

— Ах, ти, малка… — гномът скочи и стисна юмруци. — Ей сега ще те сритам заедно с твоята миризлива и воняща коза!