Виелица на сенките [bg]

— В развалините на град Чу. Шестима са. Обикновени разузнавачи. Не ви очакват. Ще останат там още пет дни.

— Откъде знаеш?

— Чух — ухили се флинито. — Един от тях попадна в капан и си счупи крака, сега е в безсъзнание, така че само пет са боеспособни. Може да ги убиете, а може и да ги заобиколите.

— Ще вземем под внимание твоята информация. Това ли е всичко?

— Да, нямам повече новини, така че сбогом.

Козлокончето се издигна с бръмчене във въздуха и, почти докосвайки с корем маргаритките, полетя към гората. Беше доста натоварено и аз направо се чудех как изобщо успя да излети с такова тегло.

— Флинитата много обичат разните там накити и пръстени, Гарет — просветли ме Кли-кли.

— Ще го имам предвид.

— Мръсно копеле! — Халас изпрати отдалечаващото се флини с гневен поглед.

— Какво очакваш от флини? — престорено се изненада Кли-кли. — Те печелят от това да разпространяват новини.

— А няма ли да ни продаде по същия начин на орките? Мисля, че Първите все ще намерят с какво да платят за информация за местонахождението ни — аз изобщо не вярвах на флинито.

— Щеше да го направи, ако Първите говорят с него. Но орките не броят флинитата за нищо, а те пък са твърде горди, за да търпят такова отношение.

— Да тръгваме! — Еграсса се надигна от земята. — Все още имаме цял ден преди тъмнината, а после и нощта е пред нас. Днес трябва да изминем колкото е възможно повече разстояние.

— А какво ще правим с орките?

Въпросът на Мумр беше основателен, някъде пред нас имаше Първи, които не ни очакваха.

— Ще ги убием — Еграсса погледна към Миралисса и тя кимна: — Само петима са. Разбира се, можем и да ги заобиколим, но не е добре да оставяме Първи зад гърба си.

— Ами човекът, който ни следва? Нека аз и Делер да го изчакаме и да му зададем няколко въпроса!

— Халас, нямаш нито ум, нито фантазия! — джуджето не се церемонеше много в разговор с партньора си. — Флинито каза, че този тип е опасен и трябва да се държим колкото е възможно по-далеч от него! А и дори да го победим, помисли ли как после ще намерим отряда? Или гномите от тази сутрин като по чудо вече могат да обикалят из горите, без да се загубят?

— Това няма да е по-сложно, отколкото да обикаляш из подземни галерии — измърмори Халас.

— Не искам да се изгубя в гората и един прекрасен ден да се намъкна в някое оркско селище — отряза го Делер.

— Никой няма да остава тук — прекъсна спора между гнома и джуджето милорд Алистан. — Ако този човек иска да върви след нас, нека върви. Ако ни настигне и ни нападне, ще се бием. Повече ме притеснява причакващият ни до Храд Спайн Балистан Паргайд и неговите хора, както и тази местност.

— За Балистан ще се погрижим, когато стигнем до него, милорд — Змиорката вече беше събрал раницата си.

— И за местността няма смисъл да се притесняваме прекалено много — Миралисса затъкна с’каша зад гърба си. — Горските духове може да са го напуснали по стотици различни причини. Да се надяваме на най-доброто.

— И да очакваме най-лошото — измърморих тихо под нос, но елфийката като че ли все пак ме чу.

— Кли-кли — гласът на Делер беше много тих, но погледът на джуджето не предвещаваше нищо добро за гоблина. — Какво си направил с шапката ми?

Гоблинът намери за най-добре да се скрие зад гърба ми. Винаги беше така — прави си номерата, а после Гарет го отнася.