Виелица на сенките [bg]

— Халас, имаш още часове да будуваш тази нощ — припомни Змиорката на гнома. — Така че не лягай, така или иначе няма да се наспиш.

— А, не позна! Първата стража е твоя и на Фенерджията, ние с Делер сме чак през втората половина на нощта, така че ще успея.

Халас легна на хълбок и веднага, без да обръща внимание на другите, захърка.

— Е, ще чуем ли песента? — полюбопитства Мумр, на когото Миралисса тъкмо свали шевовете от челото.

Благодарение шаманството на елфийката вместо груб и грозен, минаващият през челото на Фенерджията белег беше розов и едва забележим.

— Ще я чуете, нали обещах — отговори Еграсса. — Просто за тази песен е нужна музика.

— Какъв е проблемът? Аз нали имам свирка! — Фенерджията бръкна в раницата за инструмента си.

— Боя се, че за тази песен е нужна по-нежна музика — отхвърли предложението му елфът. — А и твоята свирка е много шумна. Момент.

Еграсса пъргаво се изправи, пристъпи към своята раница и извади от нея дървена плочка, не по-голяма от длан. На нея бяха опънати тънки и едва забележими в мрака сребристи струни.

— Какво е това? — полюбопитства Делер.

— Г’дал — отвърна на въпроса на джуджето Миралисса. — Еграсса обича да свири на него през свободното си време.

Еграсса обича да свири? Което не знаех, не знаех! Най-малкото не бях забелязал тази странност на елфа по време на нашето пътуване.

Грубите пръсти на тъмния изненадващо ловко пробягаха по тънките струни и странният инструмент издаде тих напевен звук. Еграсса продължи да гали струните и мелодията заля заспалата поляна.