![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Ако писмата, които беше изпратил Брут, бяха верни, тук имаше пазар за услугите й и трите момичета щяха да са първите в новия дом, който смяташе да купи. Моряците, които пъшкаха и се оплакваха от тежестта на сандъците, щяха да се изненадат от това колко много злато е скрито сред дрехите.
Внимателното й наблюдение на доковете бе прекъснато от внезапното изпищяване на Анжелина. Сервилия се обърна и забеляза със зоркия си поглед как един моряк бързо се отдалечава — и доволната физиономия на Анжелина. Бяха стигнали до брега тъкмо навреме, помисли си.
Капитанът нареди да побързат с въжетата и моряците се развикаха доволно — вече предвкусваха насладите на пристанището. Капитанът тръгна към Сервилия. Внезапно бе станал много по-любезен, отколкото досега.
— Няма да разтоварваме преди утре сутрин — каза той. — Мога да ви препоръчам няколко места, ако искате да слезете на брега. Имам и една братовчедка, която може да ви даде на добра цена толкова каруци, от колкото имате нужда.
— Благодаря, капитане. Много сте мил. — Сервилия му се усмихна и със задоволство го видя да се изчервява. „Анжелина не е единствената с почитатели на кораба“, помисли си със задоволство.
Капитанът се изкашля и вдигна брадичка, за да заговори отново. Изглеждаше изненадващо притеснен.
— Ако искаш, можеш да ми правиш компания на вечеря. Ще донесат пресни плодове, така че храната ще е по-хубава от тази, на която сме свикнали.
Сервилия постави ръка върху неговата — кожата му пареше под туниката.
— Съжалявам, но ще трябва да го отложим. Бих искала да тръгна преди зазоряване. Може ли да разпоредиш да свалят сандъците ми първи? Докато натоварим каруците, ще говоря с легиона да ми осигурят охрана.
Капитанът кимна, като се опита да скрие разочарованието си. Първият му помощник му бе казал, че тази жена е проститутка, но той разбираше, че ако й предложи пари да е с него, тя ще му се присмее и ще го унижи ужасно.
За момент й се видя толкова самотен, че Сервилия помисли дали да не прати Анжелина да му подобри настроението. Малката блондинка обичаше по-възрастни мъже. Те винаги бяха отчайващо благодарни срещу съвсем малко усилия. Но го погледна и реши, че ще откаже. Мъжете на неговата възраст често харесваха компанията на по-зрели жени толкова, колкото и физическото удоволствие. Практичната откровеност на Анжелина само щеше да го обърка.
— Твоите сандъци ще бъдат стоварени първи, господарке. За мен беше удоволствие да се запознаем — каза той. Загледа се след нея с копнеж, докато тя слизаше от кораба. Моряците се бяха скупчили около младите жени да им помагат да слязат. Капитанът се навъси, после размисли и последва Сервилия — всъщност трябваше да помогне на моряците.
Юлий бе потънал в работа. Пазачът потропа на вратата му и той вдигна глава.
— Какво има?
Легионерът бе явно нервен.
— Ела при портите, господарю. Трябва да видиш нещо.
Юлий вдигна вежди и го последва надолу по стълбите и навън под жаркото следобедно слънце. Скупчените около портата мъже бяха очевидно напрегнати. Докато се разстъпваха, двама-трима едва не се разсмяха. Физиономиите им засилиха яростта, която го раздираше още откакто се беше събудил.
Пред портите чакаше колона тежко натоварени каруци, покрити с прах от пътуването. Двайсет мъже от Десети бяха застанали отпред и отстрани на необичайната процесия. Юлий позна офицера, който предишния ден беше изпратен на пристанището, и това засили гнева му още повече. Също като каруците, и легионерите бяха покрити с достатъчно прах, за да си личи, че са вървели по целия път.
— Не помня да съм давал заповед да придружавате търговски стоки от брега — сопна се Юлий. — Дано да имате по-приемлива причина за напускането на постовете си и неподчинение на заповедите ми. Аз самият не мога да се сетя за такава, но може би вие ще ме изненадате.
Офицерът пребледня — пролича дори под прахта по лицето му.
— Ама господарката…
— Какво? Каква господарка? — попита Юлий, вече изгубил търпение. И в същия момент прозвуча друг глас, който го сепна.
— Казах на хората ти, че няма да възразиш да помогнат на стар приятел — каза Сервилия, слезе от капрата на една каруца и тръгна към него.
За момент Юлий не можа да отговори. Тъмната й коса бе като грива около главата й. Гледката бе омайваща. Заобиколена от прашните войници, тя изглеждаше свежа и красива и бе напълно наясно с ефекта, който предизвиква. Движеше се като дебнеща котка. Бе облечена в кафява памучна дреха, която разкриваше ръцете и шията й. Единственото й бижу беше златна верижка с висулка, която проблясваше между гърдите й.