Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 165
Перейти на страницу:

— Гледай ти — удиви се той. — Това е интернетът.

— Ами да — съгласих се аз и си помислих: „Много ясно“.

— Глобалната мрежа.

— Да.

— Която съществува от колко време?

„Би трябвало да знаете тези неща — помислих си аз. — Нали сте виден бизнесмен, би трябвало да ги знаете, въпреки че сте пенсиониран, защото все още се интересувате“.

— Не знам откога точно съществува, но хората използват интернет непрекъснато. Татко, учителите ми, полицаите… всички. — И натъртих: — Включително вашите компании, господин Хариган.

— А, само че компаниите вече не са мои. Поназнайвам нещичко, Крейг, както знам малко за телевизионните сериали, макар да не гледам телевизия. Обикновено прескачам статиите за новите технологии във вестниците и списанията, защото не ме интересуват. Ако искаш да говорим за зали за боулинг или разпространението на филми, това е друг въпрос. Относно тях продължавам да се интересувам.

— Да, но не виждате ли, че… тези компании използват новите технологии. И ако вие не ги разбирате…

Не знаех как да довърша изречението, без да излизам от рамките на добрия тон, но господин Хариган явно схвана.

— Ще изостана. Това искаш да кажеш.

— Е, едва ли е толкова важно — казах аз. — Все пак сте пенсионер.

— Но не искам да изглеждам като глупак — заяви той разпалено. — Мислиш ли, че Чък Рафърти се изненада, когато му се обадих и му казах да продаде „Кафената крава“? Не, защото със сигурност поне още пет-шест големи клиенти са му звъннали да направи същото. Някои от тях несъмнено са получили вътрешна информация. Други обаче просто живеят в Ню Йорк или Ню Джърси и получават „Уол Стрийт Джърнъл“ в деня, в който излезе, и са разбрали така. За разлика от мен тук вдън горите тилилейски.

Отново се зачудих защо е дошъл да живее тук — нямаше роднини в града, — но ми се стори, че моментът не е подходящ да попитам.

— Може би бях арогантен. — Той се замисли мрачно, а после неочаквано се усмихна. Сякаш гледах как слънцето пробива през гъстите облаци в мразовит ден. — Със сигурност бях арогантен. — Той вдигна айфона. — Ще приема подаръка.

Първото, което ми дойде на езика, беше „Благодаря“, но би било странно, затова казах просто:

— Чудесно. Радвам се.

Господин Хариган погледна стенния часовник (стана ми смешно, щом веднага го свери с часовника на екрана).

— Какво ще кажеш днес да прочетем само една глава, след като си говорихме толкова дълго?

— Не възразявам — казах аз, макар с радост да бих останал по-дълго, за да прочетем две или три глави… Наближавахме края на „Октоподът“ от автор на име Франк Норис и нямах търпение да разбера какво ще стане. Романът беше старомоден, но въпреки това увлекателен и вълнуващ.

След като приключихме със съкратеното четене, полях саксиите с цветя на господин Хариган. Това винаги беше последната ми задача за деня и ми отнемаше само няколко минути. Забелязах, че през това време той си играе с телефона, като го включва и изключва.

— Е, щом ще използвам това чудо, ще трябва да ми покажеш как се работи с него — каза той. — Първо, как се зарежда? Виждам, че батерията вече се изтощава.

— За повечето неща и сам ще се досетите — отговорих аз.

— Лесно е. Зарежда се с кабел, който е в кутията. Просто го включвате в контакта. Мога да ви покажа и други неща, ако…

— Не днес. Може би утре.

— Добре.

— Но имам още един въпрос. Защо успях да прочета статията за „Кафената крава“ и да видя карта на обектите, които ще затворят?

Първото, което ми дойде наум, беше отговорът на Хилари относно изкачването на Еверест, който тъкмо бяхме обсъждали в училище: „Защото може“. Но на господин Хариган подобна забележка би му прозвучала заядливо, каквато си беше в известен смисъл. Затова казах:

— Не ви разбирам.

— Наистина ли? Умно момче като теб? Замисли се, Крейг, замисли се. Току-що прочетох безплатно статия, за която хората по принцип плащат доста. Дори с абонамент за „Уол Стрийт Джърнъл“, с който излиза доста по-евтино, отколкото да си го купиш от павилиона, плащам към деветдесет цента за брой. Но с това устройство… — Той вдигна телефона по същия начин, по който хиляди тийнейджъри щяха да вдигат телефоните си на рокконцерти след няколко години. — Сега разбираш ли въпроса ми?

Когато го обясни по този начин, го разбрах, но нямах отговор. Звучеше…

— Звучи глупаво, нали? — попита той, разгадал изражението ми или мислите ми. — Безплатното предоставяне на полезна информация противоречи на всичко, което знам за успешните бизнес практики.

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)