Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 165
Перейти на страницу:

Знаех, че му е все по-трудно да се придвижва, както и че все по-често се задъхва, а понякога вдишваше от кислородната бутилка, която сега държеше до любимия си стол, но освен тези неща, които просто приемах за даденост, нямаше друг предупредителен знак. Предишният ден мина като всеки друг. Прочетох му две глави от „Мактийг“ (попитал бях дали може да прочетем още някоя книга на Франк Норис и господин Хариган се съгласи) и се заех да полея цветята в къщата, докато той преглеждаше имейлите си.

По едно време той вдигна очи към мен и каза:

— Хората започват да схващат.

— Какво?

Показа ми телефона.

— Това. Какво означава всъщност. На какво е способно. Архимед е казал: „Дайте ми достатъчно дълъг лост и ще повдигна света“. Е, това е този лост.

— Супер — казах аз.

— Току-що изтрих три реклами за продукти и поне десет политически послания. Нямам никакво съмнение, че раздават имейла ми по същия начин, по който списанията продават адресите на абонатите си.

— Добре че не знаят името ви — казах аз. Никът, който господин Хариган използваше за електронната си поща (много му харесваше да има ник), беше pirateking1.

— Няма и нужда, ако следят какво търся в интернет. Ще разберат какви са интересите ми и ще ми изпращат реклами според тях. Името ми няма никакво значение за тях. Важни са интересите ми.

— Да, спамът е много дразнещ — казах аз и отидох в кухнята да изпразня лейката и да я оставя в преддверието.

Когато се върнах, господин Хариган си беше сложил кислородната маска върху устата и носа и вдишваше дълбоко.

— Личният лекар ли ви я даде? — попитах аз. — Тоест, предписа ли ви я?

Той свали маската и отговори:

— Нямам личен лекар. Осемдесет и пет годишните мъже могат да ядат кюфтета на корем и вече не се нуждаят от доктори, освен ако нямат рак. В тези случаи докторът би им дошъл добре, за да им изпише рецепта за болкоуспокояващи. — Отнесъл се беше нанякъде. — Мислил ли си за Амазон, Крейг? За компанията, не за река Амазонка.

Татко понякога купуваше разни неща от „Амазон“, но аз не се бях замислял особено за компанията. Казах го на господин Хариган и го попитах какво има предвид.

Той посочи „Мактийг“, издание от поредицата „Съвременна библиотека“.

— Пристигна от „Амазон“. Поръчах я по телефона с кредитната си карта. Тази компания продаваше само книги. Беше едва ли не малка семейна фирма, но скоро може да се окаже една от най-големите и влиятелни корпорации в Америка. Усмивката от логото им ще стане повсеместна като емблемата на „Шевролет“ по колите или ето това на телефоните ни. — Той вдигна своя и ми показа нагризаната ябълка.

— Дразнещ ли е спамът? Да. Превръща ли се в хлебарката на американската търговия, множаща се и плъзваща навсякъде? Да. Защото спамът постига целта си, Крейг. Върши си работата. В съвсем скоро бъдеще спамът може да определя резултатите от избори. Ако бях по-млад, щях да сграбча този приходен поток за топките… — Той сви едната си ръка в юмрук. Не успя да я стисне напълно заради артрита, но схванах идеята. — И щях да стисна здраво. — В очите му блесна онзи поглед, който зървах понякога и изпитвах облекчение, че не е насочен към мен.

— Ще живеете още дълги години — казах аз в блаженото си неведение, че това е последният ни разговор.

— Възможно е, но искам пак да ти кажа колко се радвам, че ме убеди да приема това чудо. Накара ме да се замисля. А и ми прави компания, когато не мога да заспя вечер.

— Радвам се — отвърнах съвсем искрено. — Трябва да тръгвам. Ще се видим утре, господин Хариган.

И наистина го видях, но той не видя мен.

Влязох през преддверието на кухнята, както обикновено, и се провикнах:

— Здравейте, господин Хариган, дойдох.

Не получих отговор. Реших, че сигурно е в банята. Надявах се да не е паднал вътре. Когато влязох в хола и го видях да седи на фотьойла — с кислородната бутилка на пода, а айфонът и „Мактийг“ на масичката до него — се успокоих. Само че брадичката му беше клюмнала на гърдите и седеше килнат на една страна. Изглеждаше заспал. Ако наистина спеше, то за пръв път му се случваше да го прави толкова късно следобед. По принцип подремваше за един час след обяд, а докато пристигнех вече беше бодър и свеж.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)