Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 165
Перейти на страницу:

— Но… — каза след малко, все още втренчен в екрана.

— Какво, господин Хариган?

— В ръцете на човек, който познава добре пазара, подобно нещо би могло… вероятно вече е… — Той се смълча замислено. След малко продължи: — Трябваше по-рано да науча за това. Фактът, че съм пенсионер, не е оправдание.

— А сега и второто — казах аз, твърде нетърпелив да чакам повече. — Нали се сещате за всички списания, които получавате? „Нюзуик“, „Файнаншъл Таймс“ и „Фордс“?

— „Форбс“ — поправи ме той, без да сваля очи от екрана. Напомняше ми за самия мен, когато бях четиригодишен и се взирах във вълшебната гадателска топка, която получих за рождения си ден.

— Да, точно така. Може ли да взема телефона за момент?

Той ми го подаде неохотно и бях сигурен, че в крайна сметка съм го убедил. Радвах се, но и малко се засрамих. Като човек, който е фраснал опитомена катерица по главата, когато се е приближила, за да вземе орех от ръката му.

Отворих Safari. Тогава браузърът беше много по-примитивен, отколкото е днес, но работеше добре. Въведох „Уол Стрийт Джърнъл“ в търсачката и след няколко секунди се отвори първата страница на вестника. Едно от водещите заглавия гласеше: КАФЕНАТА КРАВА ЗАТВАРЯ ОБЕКТИ. Показах му го.

Той погледна, после взе вестника от масата до фотьойла, където бях оставил пощата, когато пристигнах. Прегледа първата страница.

— Тук не пише нищо по въпроса.

— Защото вестникът е от вчера — казах аз. Винаги взимах пощата на идване към къщата, а писмата винаги бяха увити в пристегнатия с ластик брой на „Уол Стрийт Джърнъл“. — Вестникът винаги пристига с един ден закъснение тук. — А по празниците пристигаше с два дни закъснение, понякога с три. Нямаше нужда да му казвам това; той винаги мърмореше по въпроса през ноември и декември.

— Това днешният брой ли е? — попита той, вперил очи в екрана. После погледна датата в горния край. — Днешният е!

— Да. Пресни новини, а не остарели, нали?

— Пише, че има карта на обектите, които ще затворят. Можеш ли да ми я покажеш? — Определено изглеждаше алчен за знания. Малко се уплаших. Споменал беше за Скрудж и Марли; почувствах се като Мики Маус във „Фантазия“, когато използва заклинание, което не разбира добре, за да съживи метлите.

— Сам можете да го направите. Просто плъзнете пръст по екрана, ето така.

Показах му. Първоначално той плъзна пръст твърде силно и го издърпа твърде далеч, но след това схвана как се прави. Всъщност ориентира се по-бързо от баща ми. Намери правилната страница.

— Я виж ти! — удиви се той. — Шестстотин магазина! Ето затова ти обяснявах колко нестабилен е… — Млъкна, взрян в миниатюрната карта. — Югът. Повечето от затворените магазини са на юг. Югът е като ветропоказател, Крейг, почти винаги… Трябва да се обадя в Ню Йорк. Борсата ще затвори скоро. — Понечи да стане. Обикновеният телефон се намираше в другия край на стаята.

— Можете да се обадите от този телефон — казах аз. — Това му е основната функция. — Поне по онова време беше. Натиснах иконата със слушалката и се появи клавиатурата. — Просто наберете номера, който искате. Натискайте цифрите с пръст.

Господин Хариган ме погледна с блеснали сини очи под рунтавите побелели вежди.

— Наистина ли мога да се обаждам, дори тук от тази пустош?

— Да. Връзката е страхотна, благодарение на новата кула.

Имате четири чертички.

— Чертички ли?

— Няма значение, просто се обадете. Ще ви оставя да говорите на спокойствие, само помахайте през прозореца, когато…

— Няма нужда. Разговорът ще е кратък и не е тайна.

Той докосна цифрите колебливо, сякаш очакваше да задейства експлозия. После, също толкова колебливо, вдигна телефона до ухото си и потърси с поглед одобрението ми. Кимнах насърчително. Той се заслуша, заговори с някого (първоначално твърде високо), а после, след кратка пауза, говори с някой друг. Тъй че видях с очите си как господин Хариган продаде акциите си в „Кафената крава“, трансакция, възлизаща на кой знае колко хиляди долара.

След като приключи, успя сам да се върне на началния екран. От него отново отвори Safari.

— „Форбс“ тук ли е? Проверих. Нямаше го.

— Но ако търсите конкретна статия във „Форбс“, за която знаете, вероятно ще я намерите, защото някой вече я е публикувал.

— Публикувал…?

— Да, ако искате някаква информация, Safari ще я потърси. Само трябва да я въведете в полето. — Отидох до стола му и въведох в търсачката „Кафената крава“. Телефонът се замисли, след което изплю няколко резултата, сред които беше статията в „Уол Стрийт Джърнъл“, заради която той се беше обадил на брокера си.

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)