Ако има кръв [bg]

Автор: Кинг Стивен Эдвин
Год: 2020
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 978-954-655-998-2
Переводчик: Катя Перчинкова
Жанр: Ужасы

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.

Перейти на страницу:

По обратния път надолу по хълма, докато подритвах кални буци от последния сняг за годината, размишлявах върху думите му, че интернет е като спукан водопровод, който бълва информация вместо вода. Това важеше за лаптопа на татко и за компютрите в училище, и за компютрите в цялата страна. Всъщност в целия свят. Макар айфонът все още да беше такава новост за него, че едва успяваше да го включи, господин Хариган вече разбираше нуждата да се поправи спуканата тръба, ако бизнесът — поне във вида, в който той го познаваше — искаше да продължи да функционира като преди. Не съм сигурен, но мисля, че той предвиди появата на платения достъп до съдържание година-две преди този термин да бъде измислен. Аз определено нямах представа по онова време, както нямах представа и как да премахвам ограничения, наложени от производителя — операция, станала известна с прозвището jailbreaking. Платеният достъп до съдържание се появи, но дотогава хората бяха свикнали да получават всичко безплатно и се възмущаваха, че трябва да се изръсят. Сблъскалите се с необходимостта за плащане на сайта на „Ню Йорк Таймс“ отиваха на сайтовете на Си Ен Ен или „Хъфингтън Поуст“ (обикновено мигновено), макар статиите да не бяха толкова добри. (Освен ако, разбира се, не искаха да научат за новата модна тенденция, известна като „надничаща гърда“). Господин Хариган беше напълно прав за това.

След вечеря същия ден, когато чиниите бяха измити и прибрани, татко отвори лаптопа си на масата и каза:

— Открих нещо ново. Сайт на име previews.com с информация за предстоящи филми.

— Наистина ли? Дай да видим какво има!

И така, през следващия половин час гледахме трейлъри на филми, които иначе трябваше да отидем на кино, за да видим.

Господин Хариган би си оскубал косите. Малкото, които му бяха останали.

На връщане от дома на господин Хариган през онзи мартенски ден на 2008 бях сигурен, че той греши за едно. „Едва ли ще го използвам често“, беше казал, но аз забелязах изражението, с което се взираше в картата с обектите, които

„Кафената крава“ възнамеряваше да затвори. И колко бързо само прибягна до новия телефон, за да се обади в Ню Йорк. (Позвънил беше на мъж, който съвместяваше функциите на негов адвокат и бизнес мениджър, а не на брокера си, както научих по-късно.)

Оказах се прав. Господин Хариган използваше телефона непрекъснато. Приличаше на стара неомъжена леля, която, вкусила пробно глътка бренди след шейсет години въздържание, се превръща в благовъзпитана алкохоличка за нула време. Съвсем скоро айфонът винаги стоеше на масата до любимия му стол, когато пристигнех следобед. Бог знае на колко хора се обаждаше, но мога да кажа със сигурност, че на мен звънеше почти всяка вечер, за да ми задава един или друг въпрос за функциите на новата си придобивка. Веднъж я сравни със старинно писалище, пълно с чекмедженца и отделения, които лесно могат да останат незабелязани.

Намираше повечето чекмедженца и отделения сам (с помощта на инструкции от интернет), но аз му помагах — може да се каже, че го подтиквах — в началото. Когато се оплака, че не може да понася превзетата мелодия на ксилофон, с която звънеше телефонът, аз я смених с кратък откъс от „Stand By Your Man“ на Тами Уинет. На господин Хариган много му хареса. Показах му как да изключва звука, за да не го безпокоят, докато спи следобед, как да настройва алармата и как да запише съобщение, което да се включва, когато не му се занимава да отговаря на обаждания. (Неговото беше истински пример за лаконичност: „В момента не мога да говоря. Ще ви се обадя, ако сметна за необходимо“.) Той започна да изключва стационарния си телефон, когато лягаше да подремне следобед, и забелязах, че го оставя изключен все по-често. Пишеше ми съобщения, които преди десет години наричахме „моментални съобщения“. С телефона правеше снимки на гъби на поляната зад къщата и ги изпращаше по електронната поща, за да бъдат идентифицирани. Водеше си записки в приложението за бележки и откри клиповете с песни на любимите си кънтри изпълнители.

— Сутринта пропилях цял час от този слънчев летен ден да гледам клипове на Джордж Джоунс — каза ми по-късно през годината със смесица от срам и странна гордост.

Веднъж го попитах защо не отиде да си купи лаптоп. На него можеше да прави всички неща, които се беше научил да прави на телефона, а на по-големия екран можеше да гледа Портър Уагонър в цялата му бляскава прелест. Господин Хариган само поклати глава и се засмя.

— Назад, о, Сатана! Все едно си ме научил да пуша марихуана, която взела, че ми харесала, а сега ми казваш: „Да знаете, че хероинът ще ви хареса още повече“. Не, Крейг, това ми е достатъчно. — И погали любящо телефона, както се гали спящо животинче. Например кученце, което най-накрая е успешно дресирано да ходи по нужда навън.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?