Момичето и нощта [bg]

В продължение на няколко минути двамата с Фани наблюдавахме нашите бивши съученици, като се сещахме за различни неща от онова време. Докато я слушах, си спомних защо винаги я бях харесвал. От нея се излъчваше някаква позитивна енергия. Тя притежаваше чувство за хумор, което я правеше още по-привлекателна. Въпреки това в началото животът й не беше никак лесен. Майка й беше красива блондинка с матова кожа, с едновременно нежен и фатален поглед, която работеше като продавачка в един магазин за дрехи на булевард „Кроазет“ в Кан. Когато бяхме в първи клас, тя бе напуснала мъжа си и трите си деца, за да последва шефа си в Южна Америка. Преди да бъде приета в общежитията на „Сент-Екзюпери“, Фани бе живяла почти десет години заедно с баща си, парализиран след злополука на един строителен обект. С двамата й по-големи братя, които, честно казано, не бяха много интелигентни, те обитаваха едно старо общинско жилище — не от местата, които попадат в туристическите справочници за Антиб и квартала „Жуан ле Пен“.

Кардиоложката пусна още няколко леки, но забавни забележки — „Етиен Лабит е запазил тъпашкия си вид“, — след това ме погледна със странна усмивка.

— Животът е преразпределил някои роли, но ти си все същият.

Тя насочи фотоапарата си към мен и ме снима, продължавайки тирадата си:

— Първенецът на класа, изискан, елегантен и представителен с хубавото си спортно сако и небесносиня риза.

— Казано от теб, си давам сметка, че това не е комплимент.

— Не се заблуждавай.

— Момичетата харесват само лошите момчета, нали?

— На шестнайсет, да. Не и на четирийсет години!

Вдигнах рамене, присвих очи и ги заслоних с ръка, за да се предпазя от ярката слънчева светлина.

— Търсиш ли някого?

— Максим.

— Нашия бъдещ депутат? Изпуших една цигара с него до физкултурния салон, където ще се проведе вечерното ни парти. Нямаше вид да бърза да дойде да агитира за себе си. По дяволите, видя ли лицето на Од Паради? Напълно изтощена е, горкичката! I Сигурен ли си, че няма пуканки, Тома? Бих могла да седя тук с часове. Това е почти толкова хубаво като да гледаш „Игра на тронове!