Момичето и нощта [bg]

6

Директорката започна речта си — безсъдържателно творение, в писането на каквито някои служители на Министерството на образованието се бяха напълно специализирали. Родом от Парижка област, въпросната госпожа Гирар беше отскоро на този пост. Тя имаше само книжни познания за учебното заведение и говореше общи приказки. Докато я слушах, се чудех защо родителите ми не бяха дошли. Като бивши директори, те трябваше да са поканени. Безуспешно ги бях търсил сред тълпата и отсъствието им ме заинтригува.

След като завърши речта си с „всеобщите ценности, като толерантност, равни възможности и диалог между културите, които винаги е защитавало нашето училище“, директорката започна да изброява „видни личности“, които са завършили гимназията. Аз бях сред тях, наред с дузина други, и когато името ми беше споменато и аплодирано, неколцина души погледнаха към мен. Усмихнах се малко смутено, преди да благодаря с леко кимване.

— Ето, вече си разкрит, писателю — подхвърли Стефан Пианели, като седна до мен. — След няколко минути ще дойдат да ти искат автограф. Ще те питат дали кучето на Мишел Дрюкер лае между снимките и ще искат да узнаят дали в реалността Ан-Софи Лапикс е толкова симпатична, колкото и на екрана.

Замълчах си, за да не го поощрявам, но той продължи монолога си:

— Ще те питат защо уби героя си в края на „Няколко дни с теб“. Откъде черпиш вдъхновение и…

— Остави ме на мира, Стефан. За какво искаше да говориш с мен? Каква е онази статия?

Журналистът се прокашля:

— Не си ли бил на Лазурния бряг миналия месец?

— Не, пристигнах тази сутрин.

— Добре. Чувал ли си за Майските конници?

— Не, но предполагам, че няма да ги гледаме да препускат на хиподрума в Кан сюр Мер.

— Много смешно. Всъщност това е климатичен феномен — захлаждане, което понякога се случва в средата на пролетта и причинява късни студове.

Докато говореше, той извади електронна цигара от джоба на

якето си.

— Тази пролет на Брега времето беше направо ужасно. Отначало беше много студено, а след това дни наред валяха проливни дъждове.

Прекъснах го:

— Давай накратко, Стефан. Не ме запознавай подробно с метеорологичния бюлетин от последните изминали седмици!

Журналистът ми посочи с брадичка колоритните сгради на общежитието в далечината, които блестяха в хиляди цветове под лъчите на слънцето.

— Мазетата на много от тях бяха наводнени.

— Това не е нещо ново. Видя ли какъв е наклонът на терена! Още по наше време това се случваше през година.

— Да, но през уикенда на 8 април водата стигна до преддверията на сградите. Ръководството трябваше да предприеме спешни отводнителни работи и да изпразни напълно сутерените.