Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик се озърна и каза:
— Не виждам никакви хадатци.
От тъмното се чу глас:
— Няма и да видиш.
В лагера влезе група мъже, облечени в карирани поли и с платнища на раменете. Носеха дългите си коси прибрани високо на тила на конски опашки.
— Чухме, когато хората ви се приближиха… — каза водачът им, изгледа облечения в черна куртка без отличителни знаци Ерик и се опита да отгатне ранга му — капитане?
— Сержант — поправи го Ерик.
— Сержанте — кимна говорещият: висок воин, който носеше над вълнената си пола само някаква проста дреха без ръкави. Дебелото платнище щеше да му осигури топлина в планините, щом го развиеше и го заметнеше на раменете си. Под черната като нощ коса лицето му беше безизразно, нямаше нищо необичайно в него освен тъмните очи, които напомниха на Ерик за хищна птица. На светлината на лагерните огньове потъмнялата му от слънцето кожа изглеждаше почти червена. По всичко личеше, че е опитен ветеран.
— Чули сте ни? — учуди се Ерик.
— Да. Хората ви са добри, сержанте, но ние живеем в планините при стадата си и знаем много добре кога сме чули група приближаващи се мъже.
— Как се казваш? — попита го Ерик.
— Акий, син на Бандър.
Ерик кимна.
— Трябва да поговорим.
— Протестирам, капитане! — заяви баронът.
— За какво, милорд? — каза Грейлок.
— Протестирам срещу тази необявена акция. Казаха ни да играем ролята на нашественици и да очакваме съпротива от местното опълчение и специални части от Крондор и градчето Егли. Нищо не беше казано за нощна атака. Ако знаехме, щяхме да се подготвим!
Ерик погледна Оуен и той му даде знак да си строява дружината и да си ходят, за да успокои развълнувания барон на Тир-Сог. Ерик махна на Акий да тръгне с него и му заговори:
— Кажете на хората си да си приберат вещите и да потърсят ефрейтора ми — един гаден главорез, казва се Алфред. Кажете му, че утре ще тръгнете с нас за Крондор.
— Баронът ще одобри ли? — попита Акий.
— Сигурно не — отвърна Ерик. — Но и никой няма да го пита. Аз съм човекът на принца на Крондор.
Хадатският планинец мръдна рамене и кимна на другарите си.
— Освободете ги ония.
— Кои? — попита Ерик.
Акий се усмихна.
— Пленихме неколцина от онези, които пратихте на юг, сержант. Допускам, че вашият „гаден главорез“ е сред тях.
Умората и напрежението на Ерик надделяха над обикновено спокойния му нрав. Той изруга тихо и изръмжа:
— Ако е сред тях, ще съжалява.
Акий сви рамене, обърна се към другарите си и каза:
— Да идем да видим.
Ерик се обърна към друг от дружината си, войник на име Шейн.
— Всички да се строят в южния край на лагера.
Шейн кимна и закрещя заповеди.
Ерик излезе с хадатеца извън лагера на барона и видя двама бойци да пазят ефрейтор Алфред и неколцина от най-добрите му хора.
— Какво стана? — попита Ерик.
Алфред въздъхна и се изправи.
— Добри са, сержанте. — Посочи рида над тях. — Сигурно са тръгнали на секундата след като са ни чули, щото бяхме ей на оня рид и бих заложил всичко, което имам, че не е възможно да са се изкачили от лагера, да са прехвърлили рида, да са залегнали и да ни скочат отзад, докато слизахме. — Алфред поклати глава. — Докато ги чуем, вече ни бяха пленили.
Ерик се обърна към Акий.
— Ще трябва да ми кажеш как го направихте.
Акий само сви рамене.
Ерик заговори на Алфред.
— Тези планинци идват с нас. Заведи ги в лагера и да се връщаме в Крондор.
Алфред се усмихна, забравил за конското, което сигурно щеше да получи от Ерик, щом се върнеха в гарнизона, и каза:
— Най-после топло ядене.
Ерик беше принуден да се съгласи — това щеше да е добре дошло. Маневрите продължаваха вече цяла седмица, хранеха се със студените си походни дажби и всички бяха уморени и гладни.
— Действай — сухо каза той.
Останал сам в тъмното, се замисли над огромния залог в надвисналата война и сигурно за стотен път се зачуди дали упражнения като това ще подготвят в достатъчна степен мъжете на Кралството за предстоящото.
Изтласка безпокойството от мислите си с признанието, че сигурно нищо няма да ги подготви напълно, но нима имаха избор? Помисли, че Калис, рицар-маршалът на принц Патрик, Уилям, както и други командири действат сега из тези планини и водят същите упражнения; в края на седмицата щяха да се съберат на военен съвет, за да преценят какво още трябва да се направи.
„Всичко, всичко трябва да се направи“, каза си Ерик и осъзна, че мрачното му настроение се дължи повече на глада, отколкото на неспособността на Алфред да избегне засадата на хадатците. После се усмихна. Щом планинците от северен Ябон бяха успели толкова бързо да прехвърлят рида, беше много добре, че ще са на страната на Кралството. И още по-добре, че щяха да са под негова команда.