Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Погледна към лагера и реши, че Грейлок все ще успее да утеши покрусения барон на Тир-Сог.
Войниците застанаха мирно — на подиума се появи принцът на Крондор.
Ру стрелна с очи Ерик и прошепна:
— Добра работа.
Ерик поклати глава, за да му даде знак да мълчи, а Ру се ухили. Принц Патрик, владетелят на Крондор поздрави строения в двореца гарнизон. До Ерик стоеше Калис, капитанът на принцовите гвардейци, известни като Пурпурните орли.
Ерик леко премести тежестта си, поуморен от стойката. Оцелелите от последната експедиция до далечните земи на Новиндус бяха предложени за награди за храброст. Той не беше сигурен какво включва цялата тази досадна церемония, но знаеше, че би предпочел да се върне към обичайните си занимания.
Беше се върнал от планинските учения с очакването, че бързо ще бъде свикан съвет, но Калис го бе уведомил, че след връщането на принца при крал Боррик е насрочена церемония. Щели да се връчват награди. Освен това Ерик не знаеше нищо повече. Той погледна надясно и забеляза, че капитан Калис също гори от нетърпение цялата тази суетня да свърши час по-скоро. Реналдо, един от оцелелите, се обърна и ги погледна. Двамата войници бяха ходили с Калис при пантатийските змиежреци. Реналдо изпъчи гърди, когато принцът на Крондор го удостои с наградата — Белия шнур за храброст, който щеше да се пришие на ръкава на куртката му, за да го отличи като мъж, проявил изключителна смелост за краля и отечеството.
Ру беше отплавал с един от най-големите си кораби към Новиндус, за да върне войниците на Кралството. Ерик и другарите му бяха отпочинали и изцерили раните си по пътя за дома. Капитанът им, онзи загадъчен мъж, за когото се говореше, че е наполовина елф, почти напълно се бе възстановил от пораженията, които щяха да убият всеки човек. Двамата негови спътници, Праджи и Вая, бяха загинали от магическия гръм, който бе улучил Калис, беше го подпалил и бе обгорил половината му тяло. И въпреки всичко по него не се виждаше и най-малък белег — само плътта по лицето и врата му се открояваше с малко по-бледия си цвят, отколкото останалата, добила бронзов тен от слънцето кожа. Ерик се зачуди дали изобщо някога ще разбере цялата истина за човека, под чиято команда служеше.
И докато мислеше за тази загадка, погледна към друг от приятелите си през последните няколко години — стария комарджия Накор. Той стоеше по-настрана от удостояваните с почести и наблюдаваше церемонията с насмешлива усмивка. До него пък стоеше Шо Пи, бившият монах, който сега се смяташе за ученик на Накор. Последния месец двамата гостуваха в двореца по покана на самия херцог на Крондор и Накор не проявяваше особена охота да се връща към обичайния си занаят — да ужилва нищо неподозиращите в игралните домове.
Докато принцът изреждаше имената на наградените, Ерик се зачуди кой ли ще зачете онези, които бяха останали, и особено Боби дьо Лунвил, коравия като желязо и нищо непрощаващ сержант, който повече от всеки друг бе изковал от него войника, в какъвто се бе превърнал. Ерик усети как една сълза се сбра в окото му, щом си спомни как държеше Боби в ледената пещера, докато дробовете му се изпълваха с кръв от раната от меча. И си каза тихо: „Все пак го изнесох жив.“
Примигна да махне сълзата, хвърли пак поглед към Калис и забеляза, че капитанът го гледа. С едва забележимо кимване Калис сякаш му каза, че знае какво мисли и че също помни изгубените приятели.
Церемонията се проточи, след което изведнъж свърши и строеният гарнизон беше разпуснат. Рицар-маршал Уилям махна на Ерик и останалите да го придружат и каза на Калис:
— Принцът моли да дойдеш при него в заседателната зала.
Ерик се озърна към Ру, който сви рамене. По пътя за дома двамата приятели се бяха засипали един друг с новини. Ерик донякъде го беше досмешало, а донякъде — удивило, когато разбра, че най-добрият му приятел за по-малко от две години е успял да стане един от най-прочутите търговци на Крондор и един от най-големите крондорски богаташи. Но когато видя как капитанът и целият екипаж се изпънаха „мирно“ при заповедта на Ру, се увери, че Рупърт Ейвъри, все още почти момче, наистина притежава този кораб.
Ерик беше разказал на Ру какво бяха открили и не му бяха нужни кой знае какви украси, за да предаде ужаса и отвращението, което бе изпитвал, докато се сражаваше из залите за раждане на пантатийците. За разлика от онези, които не бяха пътували с Калис до Новиндус, Ру, Накор и Шо Пи бяха ходили там и преди и разбираха пред какво са се озовали. Докато траеше пътуването, Ерик бе разказал предостатъчно отвратителни подробности за избиването на пантатийските малки, както и за загадъчния „трети играч“, нанесъл повече опустошения, отколкото бяха способни да нанесат щурмоваците на Калис. Освен ако нямаха ясли за раждане, разположени на друго място — а това изглеждаше невъзможно, — единствените оцелели пантатийци бяха приближените на Изумрудената кралица. Ако бъдеха разбити окончателно в предстоящата битка, пантатийските змиежреци щяха да престанат да съществуват — съдба, която най-трескаво им желаеха двамата приятели от детинство от Даркмоор.