Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Четиримата кадети седяха със затегнати колани в купето, както ги посъветваха по високоговорителя минута по-рано. Те се изненадаха, когато непринуденият им разговор беше прекъснат от остър сигнал за тревога. Всеки един от тях бе приел да служи във флота с идеята, че ще му се наложи да преживява напрегнати и рисковани ситуации, но никой не очакваше, че това ще стане още преди да са пристигнали. Като бъдещи офицери от космическия флот, това беше първият им шанс да покажат, че могат да запазят самообладание. И те го правеха. Дори Мегън, която на пръв поглед изглеждаше като момиче, което би се уплашило ако трябва да одраска перфектния си маникюр, всъщност проявяваше завидно спокойствие. Лицата и на четиримата излъчваха сериозност, но не и паника. Като бъдещ специалист по космически съдове от среден и висок клас Мегън каза:
— Бронята на транспортерите TS-7 е от последно поколение и може да издържи на множество попадения от аркусианските самонасочващи се ракети.
В този момент се чу оглушителен тътен последван от силно разтрисане. Осветлението за секунда угасна и после пак се включи.
Алекс не чуваше нищо, защото ушите му бяха заглъхнали от силния взрив. С леко пищене слухът му бавно започна да се възвръща. Последваха още няколко мощни експлозии, но те сякаш бяха малко по-слаби от първата. Четиримата продължаваха да се опитват да запазят спокойствие, но физиономиите им ставаха все по-тревожни. Секунди след взривовете в купето започна да мирише на дим.
Аркусианските ракети всъщност успяха да поразят оръдейните куполи на транспортния кораб, в който се намираха кадетите. След като оръжията бяха извадени от строя, два щурмови кораба на аркусианците направиха захождаща маневра, при което се доближиха до горната част на транспортера. Те целяха да кацнат върху покрива му и да се скачат с него. Останалите флотски кораби не можеха да направят нищо, тъй като имаше сериозен риск да уцелят не когото трябва. Двата щурмови кораба се допряха до корпуса на транспортера и впиха специални клинове, с чиято помощ се закрепиха здраво. След това от долната им част се спусна устройство подобно на свредел, което имаше за цел да пробие корпуса и да открие път на аркусианците за абордаж.
— Какво е това стържене?! — попита уплашено Габриела. За момент и четиримата си мислеха, че кораба се разцепва, но никой не смееше да го изрече. Изведнъж Зак каза:
— Според мен се опитват да пробият корпуса! — още докато произнасяше тези думи, в коридора покрай вратата на купето в бегом изтрополя взвод тежковъоръжени пехотинци. — Виждате ли! — продължаваше Зак. — Обявили са вътрешна тревога за нахлуване на нашественици!
Сега вече останалите изглеждаха ужасени. Перспективата да се срещнат очи в очи с Аркусианците никак не ги радваше. Някъде от задната част на коридора проехтя картечна стрелба, придружена от избухване на ръчни гранати. Алекс стоеше като вцепенен. Допреди малко мислеше за това как след години подготовка някога може би ще има шанса да влезе в битка с аркусианците, а ето че сега най-неочаквано се оказа на фронтовата линия.
— Алекс, трябва да им помогнем! — извика възбудено Зак.
— Какво?!
— Трябва да си намерим оръжия и да помогнем на пехотинците! Ако аркусианците успеят да превземат кораба, с нас е свършено! — макар че Алекс не се чувстваше в свои води що се отнася до престрелки и ръкопашен бой, в случая нямаше друг избор.
— Хайде — отвърна той и решително разкопча колана си.
— Нима отивате?! — попита удивено Мегън.
— Съжалявам, че ви оставяме, момичета, но ще е по-добре да се погрижим аркусианците да не стигнат до вас — за момент сякаш Мегън остана в потрес от ентусиазма и решителността на двете момчета.
— Знаеш ли, май е най-добре ние да се насочим към носа на кораба, така ще сме максимално далече от нашествениците! — предложи Габриела. И така четиримата се разделиха, като момичетата тръгнаха към носа на кораба, докато Зак и Алекс поеха в посока към задната част, където се водеше битката. Скоро двамата преминаха безпрепятствено през пътническия отсек. Много от бъдещите кадети стояха свити и уплашени, без да смеят да си подадат носа от купетата. След това Алекс и Зак се озоваха в товарното отделение, където се водеше ожесточена битка. Те прибягваха ниско приведени, приближавайки все повече огневата линия. В затвореното като консервна кутия товарно отделение се чуваше оглушителния тътен от автоматична стрелба и свистенето на рикоширащи плазмени куршуми.