Хюрем. Московската наложница

Хюрем султан мразеше, когато някоя от помощниците ѝ непрекъснато я гледаше в очите и се опитваше да отгатне желанията ѝ или пък се мъчеше да я разхлади, размахвайки ръце току пред лицето ѝ в тясното пространство. Затова беше изгонила всички и пътуваше сама в колата. Не бе взела при себе си дори и Мерзука. Тя я следваше в задната карета. Хюрем имаше нужда да остане сама. Беше ѝ писнало, чувстваше се отегчена и изморена. Цялото тяло я болеше от дългото седене върху покритата с копринени килими седалка. Предната част на лилавия кафтан, обсипан с диаманти, рубини и златни сърмени бродерии, се беше разтворила непринудено, единият край на полата ѝ се беше провесил надолу, върху тапицирания с кадифе под на каретата. Високата яка на блузата от влашка коприна, която бе облякла под кафтана, стигаше до брадичката ѝ. Беше захвърлила на отсрещната седалка шапката си — дълга и остра, украсена с големи колкото бакла диаманти, която с толкова труд бяха закрепили върху червената ѝ коса.

Копринените пердета бяха плътно затворени. Въпреки тънката мрежа, която се спускаше от тавана, прахта беше навсякъде. Бе покрила даже и огнените коси на Хюрем. Но дори и този сиво-жълт облак, който се беше пропил навсякъде, не бе в състояние да засенчи магията в очите на красивата султанка — дълбоки като океан, преливащи ту в синьо, ту в зелено.

Хюрем султан дръпна леко черното перде от прозорчето и надникна навън. Един офицер, чието старшинство личеше от белия пояс на кръста му, яздеше със сабя в ръка непосредствено до каретата. Следваше го цяла конна дивизия. Веждите му бяха като изписани. Гъстите блестящи мустаци придаваха величествена осанка на загорялото му от слънцето лице.

Прецени, че е доста привлекателен. Отбеляза наум, че вероятно боядисва мустаците си с отвара от лешник. Никога преди не беше виждала този мургав младеж. От двореца в Одрин ли идваше, или пък беше начело на пазачите, изпратени от Истанбул? Той забеляза с периферното си зрение, че пердето се дръпна и Хюрем султан го оглежда. Засрами се и не знаеше какво да направи, затова леко пришпори коня си и се отдалечи от полезрението на жената.

Вниманието на Хюрем се разсея. Главата ѝ тежеше. Сърцето също я стягаше. В последно време понякога усещаше, че бие лудо, че не може да си поеме въздух, а ръцете и краката ѝ отмаляват. И тази коварна болка, която усещаше в корема си. Слава богу, не траеше дълго. Както и усещането, сякаш птица размахваше крила. В Одрин през този сезон нощите ставаха студени. Сигурно беше настинала.

Беше ѝ дотегнало. И то много. Планът, който съставяше с години и в който хвърли толкова труд, сякаш бе везала бродерия, беше на път да се провали.

— Защо постъпваш така, синко Селим? — промърмори на себе си. — Не виждаш ли, че тронът на султан Сюлейман е голям за теб. Големият трон взима жертви. Защо не се вслушаш в майка си и не дадеш път на брат си Баязид?