Студена кръв

- Сметки, сметки, недовършен доклад до боритаркана... - Климент вдигаше един по един документите, оглеждаше ги и разочаровано ги хвърляше обратно на масата. - Вие намерихте ли нещо?

- Сандъкът е празен - докладва Невестулката. - Освен ако не броим няколкото паяка по ъглите и старо парче пергамент. Има и някакъв изгнил плат - той вдигна разкъсан парцал, от който се понесоха нови валма.

- Стига! - извика Корсис. - Искаш да ни издушиш ли?!

Невестулката сви рамена и пусна находката си обратно в сандъка.

- Това може и да е интересно - писарят доближи един от пергаментите по-близо до светлината. - Имената на свещениците, заловени от боила Тагрий в старата църква. - Климент проследи редовете един по един с пръст. - Василий, Лазар, Михаил, Никита, Самуил... Нищо не ми говорят - въздъхна той. - Които и да са били, вече са мъртви. Как върви при теб, Корсис?

- Нищо, което да заслужава внимание - отговори помощникът му. - Изгнили дрехи, скъсан колан и нещо, което предполагам, че са остатъци от храна.

- Значи дойдохме напразно? - разочаровано се изправи Невестулката. - Само дето разбихме катинара.

- Все пак ще взема този списък - Климент прибра пергамента в кесията си. - Ще разпитам Пацик, вратаря Безмер и по-старите монаси дали имената им говорят нещо. Да си тръгваме.

Тримата изтупаха праха от дрехите си и тръгнаха към вратата. Бяха стигнали прага, когато писарят неочаквано спря.

- Чакайте! каза той. - Не разгледахме сгънатия пергамент, който Невестулката намери в сандъка.

Корсис се върна, вдигна капака на сандъка, извади пергамента и го подаде на писаря. Парчето беше кафяво по краищата, миришеше на мухъл, мастилото беше избеляло.

Оказа се груб чертеж на кулата, в която се намираха.

- Защо му е трябвало на Тагрий да рисува това и да го крие в сандъка си? - мърмореше си писарят, докато разстилаше пергамента на масата.

На него ясно личеше помещението, в което се намираха, имаше разрез на кулата, гледана отвън, както и още няколко други изгледа с драсканици около тях. Мислеше да навие пергамента, когато нещо в рисунката привлече вниманието му.

- Какво е това? - попита той и посочи скицата.

- Картинка на кулата, в която се намираме. Вероятно боилът я е надраскал, докато се е чудел с какво да се занимава. Сигурно случайно е попаднала в сандъка, а ние й придадохме по-голямо значение, отколкото заслужава - отговори Корсис.

- Вижте! - посочи отново писарят. - Има и още нещо!

Помощниците му се втренчиха в скицата, след което неразбиращи вдигнаха очи към господаря си.

- И на мен за малко да ми се изплъзне - отговори на незададения им въпрос Климент. - Тук кулата е нарисувана в разрез. Това - посочи той - е камбанарията, това е стълбището, тук е стаята, в която се намираме.

- А това - развълнувано се наведе над чертежа Корсис, разбрал за какво говори господарят му, - това е подземието на кулата.