Живот след живота

Той беше толкова радостен и възбуден, та на Настя й стана неудобно да каже, че още не е закусвала и изобщо тъкмо е тръгвала за заведението. Можеше да покани и него на закуска, но не биваше да я виждат в компанията на милиционера. Наложи се да останат в стаята и тя да се задоволи с поредната чаша кафе. Този път Дмитрий бе дошъл с празни ръце, а Настя нямаше нищо освен двата вчерашни сандвича, които бе запазила за Дружка, с която, между другото, не успя да се разходи сутринта.

— Нямам с какво да ви почерпя — каза тя виновно.

— Не е нужно да ме черпите, а аз ще ви почерпя с такава история, че пръстите ще си оближете — весело отговори Федулов.

— Но кафе няма да откажете, нали?

— Няма да откажа.

Историята, която й разказа майорът, наистина се оказа изключително интересна от гледна точка на поддържането на версията за мотивите за убийствата на Павлова и Корягина, които в този случай вече биха могли да се нарекат двойно убийство.

През 1996 година Аида Борисовна водела дело за групово изнасилване, извършено от ученици от вечерната гимназия в сградата на училището. Трима младежи изнасилили своя съученичка, при това така я пребили, че момичето починало. Галина Илинична Корягина, чиято партийна кариера благополучно била приключила през 1991 година едновременно със забраната върху дейността на Комунистическата партия, работела в онези години във вечерната гимназия по своята основна, получена още в института специалност — учителка по история. Нейните показания залегнали в основата на обвинителното заключение и присъдата, тъй като в онази трагична вечер тя видяла и чула много неща. На всички обвиняеми присъдили по 15 години затвор, които до този момент още не бяха изтекли, но нали съществуваше закон, според който има условно предсрочно освобождаване. Нещо повече, един от подсъдимите още в съдебната зала се държал агресивно, крещял на прокурора и на свидетелите на обвинението, заплашвал да „пипне и види сметката на всички“. Според материалите по делото, той се водел на отчет в психоневрологичния диспансер, съдебнопсихиатричната експертиза го признала за вменяем, но отбелязала наличието на определени аномалии в психиката му, които се били проявявали още в детството му: той обичал да се забавлява с палежи и изтезавал домашни животни — не само своите, но и чужди. Именно той бил инициаторът в компанията на насилниците. Вторият подсъдим, както било записано в характеристиката му и заявено в показанията на свидетелите, бил затворен, мрачен и необщителен, лошо се учел, лошо работел и правел впечатление на умствено изостанал, макар че експертизата не потвърдила това. А третият престъпник бил покорен и зависим от другарите си, глуповат и слабохарактерен.