Живот след живота

Опитът се оказа рядко сполучлив, паролата „Доброволская“ сработи и Настя вече можеше без пречки да изучава кореспонденцията на бившия следовател. Свари си кафе, донесе чашата в хола и с удоволствие се зае с четене на писмата. Ала много скоро въодушевлението й секна: оказа се, че писмата са съвсем малко и цялата кореспонденция е с децата от детския дом. При това личеше, че Аида Борисовна бе използвала тази пощенска кутия съвсем кратко време, само два месеца, и това е било в края на 2008 година. След честитките за новата 2009 година — нито едно писмо. Ясно: веднага след Нова година Павлова си е купила компютър и използвайки придобитите навици, е отворила друга пощенска кутия, през която е минавала всичката й по-нататъшна кореспонденция. А че е имало такава по-нататъшна кореспонденция, нямаше съмнение — нали ако с децата от детския дом тя е можела да общува лично, със сина си и с неговото семейство Аида определено е трябвало да кореспондира писмено. И щом тази кореспонденция липсва на клубния сървър, значи, съществува някъде на друго място. И тя определено е в нейния домашен компютър, така че в този случай дори няма да се наложи да влиза по пиратски начин, защото Павлова — Настя стопроцентово беше сигурна в това — не просто е четяла писмата, а си ги е сваляла и запазвала.

За всеки случай тя — по същия начин и с помощта на поредното бащино фамилно име — намери кореспонденцията на Корягина, но не я зачете. Всяко нещо с времето си. Спомни си колко не хареса на Костя Еремеев въпросът й за кореспонденцията на Аида Борисовна Павлова и отново я обзеха съмнения и подозрения по негов адрес. Ето, още не й е върнал и флашката със снимките. Защо се бави толкова? И изобщо, дали наистина е смятал да постави снимките на котката и на раненото куче на сайта, или това беше уловка, за да се убеди, че лицето му не е попаднало в кадър?

Настя влезе в сайта „Котка и куче“ и почти веднага видя познатата сивкава котешка муцунка с портокаловите очи, а малко по-нататък — снимката на кучето с облените с киселина хълбоци. Кучето изглеждаше сърцераздирателно, но при това си личеше, че някога е било истински красавец и след успешно лечение отново ще стане такъв. Котката пък изглеждаше абсолютно разкошно, истинска кралица. На снимката тя беше в ръцете на Костя, но в кадъра бяха попаднали само пръстите му, потънали в гъстата козина, и късче от ръкава на черното му яке. „Ей, браво на мен — зарадва се Настя, докато разглеждаше с удоволствие снимките на екрана на компютъра, — май наистина го правя добре. Хем нищо специално не съм учила. Нима имам усет за добрата снимка? Вярно казват хората — никога не знаеш къде ще намериш и къде ще загубиш.“