Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— Ти си го гледала гол? — ревниво попита Марк.
— Да. И мисля, че наистина беше гол. Аз се смеех и крещях да не ме закача с езика си, защото иначе ще го откъсна. Но той постъпи много некоректно: възползва се от моето състояние на безпомощност… Нима на човек може да му достави удоволствие контактът с един, кажи-речи, труп?
— Значи той е най-долен мръсник!
— Защо? Чисто и просто може да е твърде стеснителен. Но за сметка на това ме измъкна от сектата!
— А в Москва аз го измъкнах от същия капан!
— Така ли? — приятно се изненада Кристина.
— Ако знаех, пръста си нямаше да помръдна!
— Ама ти да не ревнуваш случайно?
— Не знам. Но ми е неприятно, че те е изнасилил.
Тя се понадигна на лакът и тревожно го погледна.
— И ще ме намразиш за това?
Марк нежно я щипна за носа и уточни:
— Няма да те намразя, разбира се, но него ще го накажа при първия удобен случай. Разбираш ли, аз, кажи-речи, го измъкнах от гроба, а сега узнавам какви мръсотии е вършил!
— Знаеш ли, Ген, имам чувството, че той ми е откраднал нещо, докато съм била дрогирана… Но всъщност нищо не ми липсва! Е, недей да ме гледаш така ехидно — девствеността си съм загубила още в училище. Така че не е това, пък и всичките ми вещи си бяха на мястото, но все пак не мога да се отърва от чувството за някаква загуба. Сякаш ме е хванала склероза. Например, както се занимавам с нещо или просто си вървя по улицата, изведнъж се спирам насред път и усилено се мъча да си спомня: Какво все пак ми е задигнал? Какво? А в главата си усещам някаква празнота…
Марк с усилие потисна една прозявка.
Кристина обаче забеляза това и легна на възглавницата си:
— Край, млъквам! Утре ще ставаме рано! Нали ще те водя в Мюнхен при татенцето! Ще се запознаеш със стария авантюрист хер Шилер.
Глава трета
Секача отново в действие
1.
Бяха решили да станат рано сутринта, но вместо в шест, се събудиха в седем и половина, и още щом отвориха очи, се хвърлиха в прегръдките си, а пък после трябваше да гасят огъня по един праисторически, но сигурен, изпитан метод…
Ето защо белият седан плавно потегли от паркинга на къмпинг „Домино“ два часа и половина след пробуждането на прелестната му водачка и нейния мъжествен спътник. А докато спътникът с цялата си присъща мъжественост се бореше с прозявките си, дамата на волана беше енергична и весела.
— Ген, аз знам каква работа имате вие с баща ми! — ненадейно подхвърли тя.
Все още сънен, Марк не можа да съобрази, че Кристина се обръща към него, но след миг реагира:
— Кои „ние“?
— Ами цялата ви банда руски гангстери.
— От нея вече почти никой не остана.
— Така ли? Но аз може би ще напиша за вас серия от репортажи или дори цяла книга.
— По-добре недей.
— Защо?
— Дори само защото е замесен баща ти. А аз не мисля, че на визитната му картичка пише „гангстер“. Навярно той си е подсигурил занимание с добра и солидна репутация. И изведнъж — такива сензационни разкрития! Може да пострада.
— О, няма да пострада.
— Знаеш ли, руснаците имат една такава поговорка: „Ради красивого словца не пощадит родного отца“. Смисълът й е приблизително следният: вместо да изпиша вежди, изваждам очи. Би могла да се отнася и за тебе.
— Може би. Но за репортажа или книгата ще получа добри пари, а част от тях с удоволствие ще дам на татко като компенсация, ако ми намекне, че е пострадал от моята публикация.